Политическите врачки и шамани най-накрая си отдъхнаха

Падна им от плещите ангажиментът да отгатват дали и през Новата година ще ни управлява вторият кабинет на ГЕРБ и Борисов. Един от основните коалиционни партньори на победителите призна, че тонът е омекнал и правителството продължава смело напред. Вероятно последното изречение ще ви се стори смешно предвид майтапите в социалните мрежи относно един изминал боксов мач. Но колкото и опростенческо да звучи, държавата наистина се нуждае от един продължителен хоризонт във възходяща линия.
Не се притеснявам да го напиша, ако ще и да ви прозвучи като малоумен лозунг от късния тоталитаризъм – крещящо се нуждаем от спокойни и мирни години (нещо като 30-те на изминалия век), от месеци на съзидание, упорит труд и градеж.
Сигурен съм, че реформаторите са преглътнали его получавайки горчив урок от лошото си поведение в края на миналата година. То не бяха хули, заклинания и мантри. Ето че можело да се работи в добър и учтив тон. В полза на гражданите и за гражданите – единствен суверен на властта.
Публичните изяви на министрите след Новата година показват точно това. Показват и друго – съобразяване с народа, но и пълно несъобразяване с наложените стереотипи. Белег, че наистина май се е сформирало реформаторско мнозинство, че има наченки за случване на най-наболелите и забатачени действия.
Бяла лястовица в една от най-консервативните и закостенели системи е образователният министър. Скандализира ли ви с изказванията си? Мен – никак. И това ще бъде темата на следващия ми коментар.