„За милиони няма закони, за кокошка няма прошка!“

Този лозунг стана основен лайтмотив на бандитския преход през 90-те. Сиреч едни ограбиха банки и заводи, за да си купят палати, а други – краднаха с основна цел храна за децата. Първите днес са господари, а другите (които са живи) търкат нара.

Мислихме, че с влизането си в ЕС лека полека сме се очовечили по отношение на най-бедните и засегнати слоеве в обществото, но греда. Пак ще припомня, че начинът по който гледаме на изпадналите в беда е основна мярка за цивилизованост. Поне така е в развитите държави. Тези които не можем да догоним вече повече от четвърт век.

Там правото на стачка е свещено. Гледате ли новините от Мадрид и Брюксел? Поне веднъж месечно европейските столици са блокирани след протести на недоволни работници от различни браншове? В Германия затварят летища, в Гърция не работи самата държавна администрация.

В милата България миньорите си искат парите преди Коледа, а след Нова година ги съкращават. Ужас и безумие недостойно за страна-член на Европейския съюз. Та в третия свят (ако още има такъв) се отнасят по-човешки с упражняващите мъчен труд в унизителни условия.

Но в България действа законът на джунглата. Милионерът е в правото си, а хората да си гледат работата. Хайде да видим дали този самозван капиталист е по-голям от властта. Която съм убеден, че ще си свърши работата. Както и го е правила в краткия си живот досега.