Полиция и погубена държавност

Омерзен съм от реакциите след инцидента при който загина български полицай. Почина служител на държавата изпратен да пази външната граница на Евросъюза. За Родината бе даден свиден млад живот, оставил скърбящи близки и невръстни сираци. Какво каза средният българин по случая?
Ами разбира се той е компетентен от всичко. Според средностатистическия Бай Ганьо служителят на МВР е отишъл там алчен за пари. Нищо, че заплатата му едва ли стига за издръжка на четиричленно семейство според статистиката на иначе словоохотливите синдикати. Да видим какво ше кажат профсъюзите сега?
Ще защитят ли нечовешките условия на труд за граничните полицаи? Или са им мили само миньори и жепейци? Защо? Много просто – в БДЖ и мините има баничка за доразпределяне, кокали за оглозгване. При клетите полицаи няма далавера и измама, те са извън интересите и схемите. Тях кучетата ги яли – буквално и преносно.
Язък за почернените роднини, поне малко признателност да им бяхме оказали като общество. Но ние сме в ескалиращ празничен махмурлук. В някакъв гаден делириум, който не може да бъде нарушен ако ще Земята да спре своя ход.
Поне (като никога) държавата реагира правило. А ние ще си носим петното на позора.