Чухме по празниците за нови нападения над лекари. В единия край на страната медиците бяха бити, а в другия – обвинени, че деца умират заради отказ от болнично лечение. Дали белите престилки престъпват хипократовата клетва или все още сме в пределите на Османската империя що се касае до нивото на цивилизованост в крехката ни демокрация?
Истината е някъде там. Вярно е, че не знаем как да се държим с лекарите, но също така има и резон в твърдението, че понякога медиците прекрачват допустимите граници. За което и ги оправдавам.
Гледали ли сте сладникави американски филми по Коледа? Сигурен съм, че знаете какво се говори за докторите във филмовите ленти – богати, заможни, добра партия за всяка дама и нейното семейство. Там професията е уважавана, солидно заплатена и мечтана. Тук лекарите взимат по-малко от шофьорите в градския транспорт. Но рейсовете могат да блокират София, а медиците няма как. Никой няма да им го прости. Спрат ли да работят това означава стотици смъртни случаи за час. Може би и това трябва да се случи все някога.
Ако съм на тяхно място ще спра да обслужвам не само цигани. Не само роми ги бият, в последния случай точно български баща ошамари екипите на Спешна помощ. Пък нека ги плюят журналята по сутрешните блокове. В крайна сметка бива бива, но всичко си има граници. Виждам, че капката на търпението прелива и бомбата ще избухне през идната година.
Отдавна не сме били раздирани от такава гражданска война: лекари – граждани. Време е да се сяда на преговорната маса, уви после ще бъде късно!