Напоследък станаха твърде модерни лафчетата за гнилите ябълки. Терминът се използваше по адрес на финансови институции (една от които вече даде фира), описваше действията и бездействията на посланици, превърна се в дъвка за анализатори и наблюдатели на публичната сфера у нас. Смея да твърдя, че следя събитията в държавните железници за последните две десетилетия. И смело ще заявя, че ако хазната има една наистина гнила ябълка то това несъмнено е БДЖ.

Свикнали сме да пишем, че пенсионната и здравна системи са болните деца на всяка власт – хронично недофинансирани, в състояние предвещаващо клинична смърт. И това е така, но не съвсем. Не за друго, а защото няма как да отрежеш из корен в НОИ и НЗОК. Самата Конституция не позволява, според Основния закон сме социална държава и правителството следва във всичките си действия да се ръководи от посочената правна норма (нали подобна клетва дават министрите след избирането си от парламента). Смелата реформа е едно, санитарната сеч – нещо съвсем различно. За едното се иска воля и мъжество – другото е абсолютно задължително ако не искаме гангрената от крайника да тръгне по цялото тяло, причиняваща мъчителна смърт на организма.

БДЖ е компания с дългове стотици милиони. Всяка година бюджетът дофинансира губещи направления, всички плащаме за кражбите и липсите. Само ще ви напомня, че има един пътнически влак от Шумен до Каспичан, който едвам генерира 2 000 лева приход за година, а разходът му е близо 100 хиляди. Е как да съществува в сегашния си вариант това чудо? Как държавата да покрива ежегодно трупащите се огромни заеми? Знаете ли за интересите на синдикатите в компанията? Знаете ли, че голяма част от уволнените за злоупотреби принадлежат на едни добре известни структури? Разбрахте ли защо не дават и дума да се издума за приватизация, съкращения на влакове и излишен персонал?

Помня добре, че през 2011г. Московски започна битка, която времето не позволи да довърши. Дано не се поддаде на натиск и шантаж. Все прийоми доста присърце на милите ни профсъюзи.