Страстите пенсионни

Топлата декемврийска събота се очертава като ден за размисъл след страстния и нажежен с бурни страсти петъчен дебат по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). В Народното събрание видяхме всички елементи от класическата холивудска драма – добри герои, лоши (Но играещи добре ролята си) сълзи, заплахи, промяна в позициите на играчите и в крайна сметка положителен изход от напеченото положение.

Месец и половина е доста малко време за анализ на свършеното от даден кабинет или негов член. Прието е първите коментари да идват сто дни или даже година от момента, в който министрите се закълнат в законодателния ни храм. Ще си позволя да избързам заради динамичната обстановка и високите обороти, на които е превключило новото българско правителство.

Не мисля днес да правя разчети и сметки от поправката „НОИ“. Сигурно има по-подготвени от мен по темата. Тях канят в телевизиите – те са по правило икономисти или бивши социални министри. Нищо лошо, но ще си позволя лекичък съвет. Нека така както бързо провериха дали „експертите“ на тема КТБ имаха конфликт на интереси, давайки акъл за банката, да имат смелостта от разравяне житието и битието на пенсионните специалисти. Какво правим при положение, че някой (или група от хора) има интерес да плямпа пред журналисти, подскачайки 15-на минутки за здраве в центъра на София.

Това е друга тема. Интересува ме повече знаковото, политическото във вчерашните решения. В спора имаше двама безспорни победители и няколко загубили коалиционни партньори, които забравиха старата поговорка, че седем пъти трябва да срежеш, а един път – режеш.

Битката е спечелена от Борисов и Горанов. Те успяха да обяснят своите идеи, да ги прокарат през стена от съпротива за запазване на статуквото. Макар предадени от съратниците във властта, съумяха да преглътнат егото си, търсейки временна подкрепа от опозицията, от най-големите парламентарни врагове. Диалогичността и умереният тон на првителството „Борисов-2“ е далеч от агресията и устрема на кабинета „Борисов-1“. Да, реформите са по-бавни, политиките подлежат на дълго обсъждане и анализ, но като че ли част от горделивостта (която Борисов посочи като основен фактор за опозиционната позиция на ГЕРБ в миналия парламент) и високомерието са отстъпили на заден план.

Явно най-накрая българската десница съумя да покаже, че не е временен фойерверк, политическа сила еднодневка, а най-тежък играч на политическия ринг. Където първият рунд приключи с категорична победа по точки. Няма нужда от нокаут и размазване на противника. Нека има сблъсък на идеи и ценности, пък да победи по-добрият.