Объркан народ и новите му будители

Разбрах от телевизията, че днес се организирал протест срещу пенсионната реформа, предложена от кабинета и финансовия министър Горанов. Без да съм гадателката на Берлускони смело ще дам заявка за бройката и участващите в мероприятието. Ще има не повече от 150 души, голямата част от които представители на все по-оредяващите структури на столетницата в София. Освен социалистите вероятно ще присъстват и 20-30 вечно недоволни, начело с вездесъщия Йоло Денев – видни протестъри и митингуващи без значение срещу кого или какво.

Липсата на масовка (за разлика от щедро спонсорираните с червени пари февруарски протести) се обяснява с отдръпването на щедри бизнесмени от миковата партия, изпаднала в десета глуха. Даже и партийният апарат от „Позитаник“ едва ли ще участва, както обикновено, поради тежките съкращения и намалени заплати, застигнали ги след рязко окастрената държавна субсидия, предвид плачевния изборен резултат.

Общо взето идеите за саботаж на новото правителство не срещнаха кой знае какъв обществен отзвук. Страната е изморена от избори, а на власт е коалиция, в която са представени сериозен процент от активните български избиратели. За разлика от управлявалия без никаква обществена легитимност кабинет на БСП и ДПС. Недолюбван дори от медиите, които знаем обичат да са на завет под крилото на актуалните първенци.

В интерес на истината имаше един ефир, където Орешарски и Мая Манолова гостуваха често. Там бяха подложени на небивали ласки и раболепност. Спазвайки журналистическата етика няма да споменавам имена.

Естествено, че гласът на малкия екран трябва да се чува, но това ли е начина? Помните ли, че преди време говорихме за журналисти-бухалки, изродили „Четвъртата власт“ в инструмент за влияние и прокарване на политически/икономичеси интереси. Сещате ли се на кого слугуваха през годините? Кои бяха най-милите им политици? Отговорът е един и същ - неизменно БСП и Позитано 20. Язък, че го играем морални стожери и народни будители през объркания преход.

Защото не само Преходът е объркан, а и самите ние.