Калинки, комунисти и Мая Манолова

Няма как да ме изуми червеното нахалство. От наследниците на шумкари и мандраджии съм виждал две и двеста. Те са толкова дебелокожи, че като ти кажат добър ден трябва да гледаш къде е слънцето. Учудвам се, обаче, на толеранса, който им дават управляващите.

Помним, че съвсем не така стояха нещата през управлението на Орешарски и турскочервената с атакаджийски привкус коалиция в 42-то Народно събрание. По онова време парламентът бе арена на партизанщината и грубата разправа с политическия опонент.

Без каквито и да са адекватни и конструктивни аргументи бяха изгонени десетки висши администратори само и само да се намери работа на безработната паплач от „Позитано“ 20, която по примера на гуруто си Станишев цял живот вегетира в партийната централа, поради невъзможност да се реализира на свободния пазар на труда. За заместник-министри и шефове на министерски кабинети се назначаваха личности с криминално минало и ниско образование, без квалификация и умения. В сравнение с някои конкретни субекти даже Калина Илиева изглежда като член-кореспондент на БАН.

Но се ла ви животът нивга не върви и БСП отидоха на мястото им с най-плачевния си резултат от 90-та насам. След което обещаха да си подредят къщичката преди да надигнат пак глава, преди да менторстват и поучават целокупния народ. Разбира се, че излъгаха.

Гледам днес Мая Манолова се покатерила на амбразурата да брани шефката на Сметната палата – лична кандидатура на Станишев, спусната с парашут за да махне единственият компетентен човек у нас за този орган – проф. Валери Димитров. Същият се превърна в трън за БСП и ДПС, поради отказа си да слугува на властта, прикривайки очевидни схеми и злоупотреби на политици с публични средства.

И след тази проява на чиста проба метла и геноцид над професионалистите във висшата администрация Манолова и другите комунисти имат наглостта да се правят на много принципни и честни. Фарфарони, дърдорещи за калинки, дипломи и не знам си кво като самите те ги нямат.

Абе, прости комунисти от класически тип. За радост все по-изчезващс тенденция за вписване в Червената книга.