Наводнения безкрай

Когато наближи Коледа започва време за равносметка. Телевизии и вестници правят нескончаемите си и досадни анализи на изминалата година. Задължително в обзора участват дежурните говорещи глави от студията, които и през 12-те месеца дърдориха по всякви теми и въпроси.
Тази година като че ли няма две мнения, че мина под знака на наводненията. Едва ли открояваме друга по-разтърсваща случка. Имаше избори, служебни кабинети, войни между олигарси – в рамките на традиционното за крехката ни посткомунистическа демокрация във вечен Преход. Кризата никога не си отива богатите стават по-богати, бедните се молят да преживеят по някакъв начин. Това е обичайната мантра, въртяна в медиите. Има някакъв резон, но аз не съм чак толкова съгласен. Съдбата е изцяло в нашите ръце, животът е такъв какъвто си го направим. И лафовете, че по северозапада и селата хората няма какво да ядат не се оправдават напълно.
Все още се намират предприемчиви люде, развиващи родното си място, избрали да се борят, а не бегом към София или чужбина. Но има едно, само едно нещо срещу което няма как да те спаси ни воля, ни творчески устрем или креативност – Нейно Величество Природата.
Тя не спира да ни доказва колко сме жалки и зависими от нея. Как всичките пари и натрупани богатства могат за секунди да се превърнат в пепел. По света отдавна са осъзнали тези прости нещица и са взели превантивни мерки. Вярно е, че навсякъде се случват нещастия, понякога и с по-драматични последствия. Но очевидно се работи по темата.
В нашата държава след наводненията лъсват един след друг примери за отвратително и ужасно нехайство, за потресаваща немърливост. За липса на държава, за заспали ведомства и подкупни чиновници, неподготвени да изпълняват и 10 процента от функциите, които се изискват от заеманите постове и длъжности.
Лиляна Павлова е волеви политик тип боец. Който не цепи басма на разни местни авторитети и самозабравили се тарикати, залепнали в дълбоките и удобни кресла. Мисля, че ще успее да хвърли спасителен пояс на давещите се. Чието спасение отдавна не е само в техните ръце, както гласи популярният афоризъм.