Леко загатнах в заглавието на краткия си коментар за едни съчинения и съждения от най-тъмните времена на съветския болшевизъм. Когато съдът бе просто креатура и придатък на изпълнителната власт, а прокурорът Вишински стана нарицателен за слуга на Сталин, облечен с тога, който под прикритието на Темида се разправя с неудобните на тоталитарния диктатор. Всъщност, във всяка държава зад желязната завеса си имаше по един такъв Вишински, който вадеше с чужди ръце кестените от огъня в полза на силните на деня.
Дойде демокрацията и едно от първите решения бе за деполитизация и пълна независимост от политиците на съдебната система. Бе написана и Конституция, която нормативно трябваше да закрепи статута на третата власт. Оказа се, че набързо скалъпеният Основен закон е имал за цел мимикрия и замазване на очите, предвид новото раздаване на картите от сценаристите на Прехода. Стана ясно, че съдът продължава да е поредната маша за кукловодите, чрез която политическата власт прерастваше в икономическа и обратно.
През тази година просто гледахме поредния епизод от пиесата. Този път театърът ни предложи н-то действие от спектакъла: как да съсипем нечий бизнес за 60 часа (или по-малко). И тук не е виновна Ченалова. Тя е потърпевш инструмент в играта на големите. Паяжина оплела институциите на съдебната власт от десетилетия наред. Нужна е не просто реформа, а огън, огън и меч. В противен случай ще си играем на правораздаване и занапред. Пък случаи като тези с френските фирми – с лошата да ги ринеш. Само дето не всеки има под ръка френския посланик за медийно конферансие.
След добрите ми думи към Москов няма да спестя похвалите си за най-често критикувания от мен политически лидер. Браво на Радан Кънев! Безкрайно прав е с призива, който бих перифразирал така: „Съдебната система, глупако!“ Да видим дали ще има кураж като е казал „А“ да продължи и с „Б“. Смелостта не е порок, драги политици!