Хич не разбрах до какви изводи стигна вдигнатото „на нож“ срещу истините изречени от Москов гражданско общество. Безспорен факт е, че той като министър не може да си позволи да дърдори като шофьор в градския на колелото в Борово. Драмата, обаче, е че изказва на глас мислите на 90 процента от очукания българин. За който етническият модел е прословутият план за държане на ромите в крепостничество, феодална схема имаща за цел да осигурява мръсни сделки с техните барони и циганските гласове от вот на вот. Оставям настрана действията на здравния министър (поне на този етап). Не може да му се отрече, че бачка и има някаква устрем (даже плам както каза в кулоарите един известен ДПС депутат). Ясно е, че който не работи, той не греши. Няма всепризнати по всичко капацитети и специалисти (макар преди време точно ДСБ да твърдяха, че са именно такива). Старае се човекът, пък дали ще се получат нещата предстои да видим.
Не е изкристализирала, все още, ползата за нашего брата клетия българин от случилото се. Стигнахме ли до преценка за себе си до колко можем да търпим различните? Дали ни е приятно да живеем със сирийци и цигани? И в същото време готино ли е да се държат по същия начин с нас в Холандия и Англия? И да пищим като оперни певици щом даден местен популист подкара познатата реторика срещу нашите сънародници.
Узрели ли сме вече като общество за дебата не само как да интегрираме малцинствата? А по какъв начин можем да заживеем в мир и хармония. Какво имам предвид ли? Макар и да звучи безкрайно опростено говоря за създаването на модел (макар и в начална фаза) който да позволи всеки да заеме мястото си в пустите му 111 хил.кв.км. Включително и ромите. По-възрастните ще се сетят как БКП ги пращаше в трудови войски и по ТКЗС-тата. А сега в Лондон и Берлин нискообразованите, заемащи ниските социални слоеве грубо казано работят това, което местните отказват. И на всички им е добре, всеки има какво да яде, всяка жаба си знае гьола.
Престъпността е сведена до минимум, а държавата е в хармония със своите граждани. Те с нея – също. Наричате ме мечтател? Аз предпочитам – визионер, макар и от мащабите на нашата медия. Политиците също са такива, или поне трябва да бъдат и то с далеч по-огромен размах.
Предизвикателство и пореден сложен ребус – това е изводът след аферата „Москов и спешната помощ“. И малко храна за популисти и хрантутници на популярните фондации и посолства.