Оставка и протестиращи

Предполагам, че протестиращите срещу Слави Бинев получиха душевен оргазъм от неговата оставка. В интерес на истината аз лично съм доволен от новия му пост. Като председател на Комисията за спорта може да е далеч по-полезен за изпадналите в хронично безпаричие и недоимък федерации. Всичко това гарнирано с липса на резултати и трагично представяне на големи форуми и първенства.
Начело на Комисията по култура в 43-то НС застана екссъветникът на президента Първанов – проф. Борисов. Силно компромисна фигура, която едва ли ще има кой знае колко насрещни влизания с Рашидов и културното ведомство. Гласът на културтрегерите бе чут, парите в новия бюджет (за разлика от много други ресори) са повече. Казусът изглежда приключен, страстите са успокоени.
Но както доста често, така и сега нашата медия прави равносметките и вади поуките. Не страдаме от обичайната българска сънна болест – заравяне на главата в пясъка и снишаване докато отмине бурята.
Да – Слави Бинев бе спорна кандидатура, но атаката срещу него, дело на една конкретна група и едни конкретни онлайн медии носеше мирис на гнилоч и нечистоплътност. Личеше си някак двоен аршин и произнесена смъртна присъда доста преди лицето да бъде осъдено, доста преди дори да види гилотината. Поредният (за последните две години) път в който дадена личност е омаскарена с добре координирана акция по сайтове и вестници крие сериозни рискове и опасности, не след дълго определени мозъчни тръстове може да посегнат да крехкото институционално спокойствие в държавата. И тогава вече ще е страшно.
Ние сме доволни, че се зачете (уж) свободната воля на гражданското общество. Но ще бдим зорко свободата да не се превърне в слободия. И ще говорим без да ни пука кой точно ще ни очерни във Фейсбук. Нека пробва, пък да видим кой кого.