Доморасли политици и газови ребуси

Когато едно семейство изпадне в тежка ситуация се виждат в пълна сила две неща: дали възрастните са готови да са заедно и имат ли възможност да посрещат заедно несгодите. А и как изобщо се справят с трудностите, било то в отбор или поединично. Знаем, че политиката е екипен спорт, посветен на общото благо – в случая на спасяването от тежката политическа и икономическа криза, обхванала страната от февруарските протести до наши дни. Ще попитате къде намирам общото между актуалната ситуация и средностатистическото семейство? Отговор: във всичко!
Ще разгледам последователно трите признака за оптимистична прогноза в изграждането на здрава фамилия, такава с бъдеще и залог за наследство и потомство. Имат ли качества сегашните изпълнители да покрият задълженията в раздадените им роли? Според мен – категорично ДА. Всички от участниците в мача могат да играят на високо ниво, всеки от тях в дадени моменти е доказвал че поема отговорност и реализира тогава когато се наложи. В това число – власт и опозиция.
Ще се борят ли заедно? Не съм убеден! Само ГЕРБ и Реформаторският блок показаха, че националният интерес е над всичко. Другите затънаха в типичното провинциално и маргинално мрънкане, втренчено в личния (партиен) интерес, гледайки като коне с капаци в собствения пъп. Не знам дали видяхте, но мисля че за премиера трябва да е светнала много сериозна лампичка относно качеството на материала, който (уж) го подкрепя. Някак не е сериозно при първия по-сериозен въпрос да се поставя на карта парламентарното мнозинство и така чаканото политическо спокойствие (все още съвсем крехко към този момент).
Имат ли сили да надмогнат личното си его? Ще преглътнат ли егоизма и тънките сметки в името на България? До последно ще съм оптимист. Макар АБВ и патриотите да не ми дават много такива козове след диаметрално противоположните си позиции по един такъв важен за страната проблем. Абсурдно звучи Валери да се кефи, а Румен да се вайка. Ясно, че коалицията беше трудна, разбираемо е бавното сцепление и напасване на политики и програми. Но преди да казват А и Б може да се съберат, може да поговорят и обсъдят. Едва ли в Германия (така често сочена ни за пример) партньорите в управлението не обсъждат тезите и аргументите, изобщо не съм убеден, че си говорят пред медиите.
За съжаление все още сме провинциални и недорасли за големите стратегически дебати – за бъдещето на Европа и света. Газовият ребус ни напомни за пореден път, че сме европейци ама не съвсем (по Алеко).