Патриоти и бради

Не стихва драмата на патриотите с брадатите хора на Републиката. Явно лидерът им Симеонов държи той да е единствената личност показвана по телевизията с подобен външен вид. Вярно е, че в старите времена брадата бе символ на мъдрост и рутина. Вярвам, че Валери Симеонов е доста обигран в бизнеса, а и в политиката, та неразумно изпуснатите фрази и левашки грешки в участия по сутрешните блокове не са му особено присъщи. Тъкмо това обаче се случи днес.
Не разбрах по каква линия сценаристът и сподвижник на Витков се оказа мишена за патриотите. С какво Венци Мицов съгреши, че трябваше да чуе за себе си доста нелицеприятни определения? И то в национален ефир.
Бил бабанка, брадат, еди какъв си и еди що си. Някакси не отива, ама грам не отива на сериозен партиен лидер, част от управляващото мнозинство да раздава квалификации по адрес на един най-обикновен музикант, представител на многолюдното фейсбук общество. Което в последните години доказа, че може да сваля и възкачва, да вика Осанна и Разпни го.
Някога бяхме свикнали да коментираме, че муха и министър (а и банка) се убивали с вестник. Е, не е точно така. Убиват се и с интернет. В днешно време няма сериозен политик който зорлем да се опитва да си навлича поставянето му на позорния стълб в социалните мрежи.
Очевидно Валери Симеонов счита своята телевизия за вся и всьо. Но далеч не е прав. С ресурса на неговата медия – три процента на евроизборите. След доста сериозна и масирана кампания – седем пункта четири месеца по-късно. Да се чудиш и маеш как опитните политици от НФСБ и ВМРО изпушиха толкова бързо. Точно от тях не го очаквахме. Всички мислихме, че нервите в Реформаторския блок няма да издържат, че първите пропуквания там ще са дни след клетвата на кабинета.
Оказа се, че грешим. Твърде вероятно е под повърхността на Патриотичния фронт да текат доста по-интересни процеси, непознати за широката аудитория. Като нищо предколедните дни могат да ни сервират цунами по върховете на държавата и в 43-то Народно събрание. Защото историята, тази стара куртизанка, забавя, но не забравя!