„Южен поток“ – реквием за червените опорни точки

Без съмнение алтернативно трасе на газта щеше да успокои духовете, особено предвид несигурната ситуация в Украйна

Като гръм от ясно небе за БСП дойде заявката на Путин за отказ от проекта „Южен поток“. Нищо кой знае какво не се е случило ще кажат десните. Та ние отдавна ви предупреждавахме, че тръбата не отговаря на европейските изисквания. Да, ама немците строят „Северен поток“, нали? Ще попитат социалистите. Да, другари, но Германия спазва всички правила и директиви в двустранния си обмен с Москва. Там левите са наследници на Вили Брандт, а не на Георги Димитров. И точка по въпроса.
Без съмнение алтернативно трасе на газта щеше да успокои духовете, особено предвид несигурната ситуация в Украйна и обтегнатите отношения между Киев и Путин. Пак повтарям – трасето е друго, а не източникът. Защото, къде съзнателно къде не, често в медиите ни облъчват, че „Южен поток“ щял да ни гарантира диверсификация на газовите доставки. Нищо подобно! Това щеше да се случи ако се бе реализирал „Набуко“ – тогава нямаше да сме зависими единствено от Русия за набавянето на жизненоважната суровина.
Потокът криеше и много рискове. Какво правим ако Украйна реши да врътне кранчето докато новата тръба не е готова? Пак ще зъзнем като през януари 2009г. когато на власт бяха Станишев и БСП. Не на последно място – изграждането на газопровода на българска територия се оказа изключително апетитна хапка за родните олигарси, сънуващи милиардите далавера от сделката с Газпром. Всичко в разрез с правилата на европейските ни партньори.
„Южен поток“ не е вреден, но не е ясен. Няма гаранции, че ще свършим работата в унисон с законите на Брюксел. Много е лесно на популисти да заклеймяват ЕС, но после искаме кинти по фондовете, нали?
Не мисля, че е сложен окончателен кръст на тръбата. Вярвам, че ще бъде построена под зорката опека на ЕК. Изключваща намеса на родни измамници, облечени в червено. Същите трябва да си търсят нови дъвки за заблуда на маргиналния им електорат. Големият енергиен шлем на Първанов и „Позитано“ 20 отидоха в историята. Атомни реактори, газопроводи и тръбопроводи, всичко това щеше да хвърли България отново в задушаващата прегръдка на Путин.
Като никога показахме, че можем да стоим зад националния си интерес, когато ножът ни опре до кокала. Дано по-често да се случва това.