Българският спорт: светлина в тунела

Тази година бе доста противоречива за българския спорт. По-скоро за пореден път преживяхме разочарования в колективните спортове и леко възкресение там където изпъкват индивидуализмът и личните качества. Несъмнено отдавна не сме попадали толкова често в световните медии, както след мачовете на Григор Димитров и Кубрат Пулев.
Стара черта на българина е да не се справя особено когато трябва да работи в екип. Бялата лястовица в тази дългогодишна тенденция е четвъртото място на футболистите ни през 94-та. Само че с изявите си през последната седмица за огромно съжаление сложиха кръст върху „пиянството на един народ“. Свикнали бяхме големите успехи да "изскачат" от спортовете, където разчиташ само на себе си и своя дух. Но от едно известно време и там сме тотална щета. Признак за което е и най-слабото ни (от 1952г.) насам представяне на Олимпийски игри (Лондон 2012г.)
Не е срамна загубата, проблем е липсата на изводи и поуки. А по действията на новия спортен министър – Красен Кралев, считам че анализът е готов, диагнозата направена, следващите стъпки – начертани. И то в месеци на тежка икономическа стагнация, причинена от двете години безвремие в държавата. Когато здравната система е в дефицит, едва има пари за коледни пенсии, едва ли спортът е първостепенна грижа за държавата. Това е съвсем нормално и разбираемо. Но спортът ще е грижа за държавата от утре. Когато политиците най-накрая разберат, че той не е само досадна муха, лепнала се върху държавния бюджет. Спортът е бизнес, спортът е реклама за страната ни. На първо място той е залог за здравето на цялата нация.
Нация която е на първите места в Европа по заболявания, причинени от обездвижване, затлъстяване и влошена двигателна култура. Нация, чиито деца не се движат и боледуват по-често от немските пенсионери. Всичко това се преодолява с ясна стратегия и визия за развитие. Не толкова с пари. Оптимист съм, че ситуацията в държавата ще се нормализира, ще влязат пак еврофондове и чужди инвестиции. Ясно е, че сега е трудно. Именно в трудните времена са възможност за смяна курса на кораба. Възможност за прогресивно развитие и устойчив растеж.
Желая от сърце успех на правителството, направило най-много за спорта от 1989г. насам. Имат желание, имат умения, имат всички предпоставки за успех. Те са хората и сега е времето. При всички положения съдбата на родния спорт е на кръстопът. Мисля, че вече тръгна по правилната посока. Пътят е трънлив и стръмен, но затова пък успехът ще е по-сладък.