Като изскусни въжеиграчи двамата лидери съумяха (като че ли) да изиграят добре пасианса през изминалата седмица

Както е по традиция лидерите на Патриотичния фронт съобщават официално становището на коалицията, участвайки паралелно в сутрешните блокове на националните телевизии. Очаквано ВМРО и НФСБ няма да бутнат кабинета „Борисов – 2“. От една страна те нямат никаква изгода от това. Хич не съм убеден, че на едни евентуални нови предсрочни избори те ще спечелят същите 19 места в следващото Народно събрание. По-скоро ще са някъде около бариерата, неприминаването на която означава мимамс и политическа гибел поне за по-голямата партия в патриотичната коалиция. Съвсем резонно изскачат въпросите дали пак са се извивали ръце; дали Борисов се е поддал на хипотетичния рекет и какви са местата спечелени от Каракачанов и Симеонов след сложния маньовър.
Като изскусни въжеиграчи двамата лидери съумяха (като че ли) да изиграят добре пасианса през изминалата седмица. Ще има ли топли кресла за верни националисти ще видим тепърва. За добро или лошо социалните мрежи и Фейсбук никога не спят. Няма възможност за укриване на скандални действия и назначения. Има къса народна памет и търпимост при замитане на фактите под килима. Това, обаче, е съвсем друга бира.
Не знам дали са за похвала или порицание, но патриотите поне на първо четене демонстрираха истинска загриженост за съдбата на държавата. Едва ли точно когато трябва да се спасява от фалит НЗОК е необходимо да се клати правителствената лодка. Смятам за излишно наелектризирването на напрежението в дните преди изплащане депозитите в КТБ и приемане на бюджета за 2015г.
Повечето коментари в последните дни насочват към старата теория на конспирацията – щом хвърлят димка сега, то значи има нещо да крият. Не съм особено убеден. Вече посочих и аргументите в подкрепа на това мнение. Във века на информационните технологии, когато Фейсбук сваля и назначава правителства не мисля, че кой знае колко сериозна операция може да се извърши зад кулисите. Де факто има вероятност, но все някога (в близките месеци) всичко ще излезе наяве и тогава тежко и горко на замесените.
В крайна сметка патриотите си вдигнаха цената. Освен това заиграха по чувствителната струна на своя електорат, за спечелването на който са в люта конкуренция с „Атака“ и Волен Сидеров. С един куршум два заека – показаха на Борисов колко са ценни; стъпиха твърдо в леко изпразнения от тях след подкрепата за властта националистически терен.
И по-важно постъпиха като политици. Дадоха да се разбере, че когато се налага могат да избягат от инфантилното мислене, могат да са държавници. Особено в контекста на пазарджишките операции. Защото радикалният ислям и икономическата криза са враг на всички. А битката с тях е обща.