Неделната вечер срина един ореол

Привидно скандалът между довчера задружните четвърти в света остава само в спортните сайтове и вестници. Рейтингът на интервюто с Любо Пенев по бТВ, обаче, показа че махленската разправия хич не може да се окачестви като един от многото крамоли в бутафорната ни действителност.

Неделната вечер срина един ореол. Кумирите паднаха в прахта, откъдето може би никога няма да се въздигнат. Един от много малкото поводи за гордост през гадния Преход вече е в неговия най, ама най-тъмен ъгъл. Не сянка, злокобен черен облак надвисна над най-милия за хиляди българи спомен. Победата на Парк де Пренс и незабравимото американско лято вече са грубо изнасилени от самите участници в него. Те се замериха с отровни стрели, неглижирайки постигнатото от самите тях. Според единия голът срещу Франция не е кой знае какво, другият пък дава фундаменталното заключение, че неприсъствието на титулярния център-нападател е осигурило бронзовите медали от Мондиала преди 20 години.

Срам за вас, Богове с които аз пораснах. Сърцето ми се къса, вероятно така мислят и всички мои връстници. Онези на които не ни пукаше през 90-те ако нямаме и левче (стари пари) в джоба. Стига да ритаме на улицата. Кръщавахме пейки, катерушки и местности на Любо, Ицо, Емо и Боби.

Днес ангелите са паднали. Сякаш в единия се е вселил Луцифер, в другия – Мефистотел. А в третия – змията от Райската градина. Изкушила Адам и Ева да свършат немислимото – първородния грях.

Този грях бе извършен и от някога великите ни футболисти, символ на единната нация, илюстрация на Вазовото пиянство на един народ. След този грях духът излезе от бутилката. Връщане назад няма, а отворената кутия на Пандора ще изглежда като приказка на Андерсен, в сравнение с нещастията, които предстоят за БФС и българския футбол.