Синдикатите сигурно са полудели

Защото намирам много общо между нецивилизованите племена и родните синдикати

Всички помним забавната комедия, описваща нравите и обичаите в туземно общество насред африканската пустиня. Симпатичните обитатели на саваната имаха свой начин на общуване както помежду си, така и с дивите животни – техни съседи по местообитание. Те бяха успели да изградят своего рода оазис наред глобализирания и забързан свят.
Дотук с усмивките и оптимизма. Защото намирам много общо между нецивилизованите племена и родните синдикати. За вторите криза няма, дефицитът може да се раздува безумно, колкото повече се харчи, толкова по-добре. Те искат шоково увеличение на заплати и пенсии, без да ги е грижа откъде ще дойдат кинтите и в последствие кой ще покрива сметката. Както пееше Тони Димитрова: „Един да си пие, друг да му плаща, какво да се прави – „Балкански синдром“.
Именно този синдром е разтресъл синдикалните лидери. Заплашващи с бунтове и стачки не управлявалия и месец кабинет. Виждали били модела „Дянков“, не можели да останат безучастни при отказите от развързване на кесията. Като че ли КСНБ и КТ "Подкрепа" живеят някъде в африканската пустиня и наистина са полудели, защото думите и делата им по никакъв начин не кореспондират със здравия разум.
А къде бяхте, драги профсъюзни лидери когато Орешарски и БСП внасяха измамните си бюджети? Защо не сигнализирахте, че нещо не е наред? Нали сте големи икономисти и експерти – сливи ли имахте в устите да кажете на народа, че социалистите водят за пореден път държавата към дъното?
Не е проблемът, че сте некадърни, драмата е в двойния ви аршин. Докато управлява любимата ви партия не издавате и стон. Но щом на власт дойде реформаторско мнозинство вдигате лай и олелия до небесата.
По всичко личи, че сте част от опорните точки на „Позитано“ 20. Както знаем от вчера взели ускорен курс към връщане на власт. Явно синдикатите козината си менят, но комунистическия нрав – никога.
Или по-точно нашенските им подобия, защото в цивилизования Запад тамошните профсъюзи изглеждат по съвсем различен начин. Каквато ни държавата, такива са и защитниците на отрудения народ. За огромно съжаление.