Слава Богу, бързо спадна паниката покрай страховете на народа дали и у нас е дошла кошмарната Ебола. Добър пример даде ръководството на здравното ведомство и специалистите в областта на инфекциозните болести, начело с доблестния професор Плочев. Явно може и по нашите ширини да вирее принципът за горещото сърце и хладния разум, що се отнася до въпроси, засягащи крехкото спокойствие във възстановяващата се от тежки политически битки страна.

За първи път професионалистите и държавата си свършиха работата на сто и един процента – без каквито и да е забележки или критики. Браво на лекарите, браво и на Москов. За втори път ще си позволя да похваля този иначе често критикуван в моите анализи човек. Дълбоко не съм съгласен с преклонението му към Иван Костов, не поддържам огромна част от тезите му, изречени през годините. Все пак той не е от вчера публична личност. Но образът му като министър дотук е без петънце. От сърце желая така и да продължава. Просто защото всички сме замесени в здравната система, всички сме пациенти.

Всички сме замесени и в друго – гражданския контрол върху средствата за масово осведомяване. Вярно е, че той почти липсва, но не е лошо да се създаде под някаква форма. Да не забравяме, че има правила, че свободата на словото не бива да се изражда в слободия. Именно това се случи в четвъртък вечерта. Най-големите медии бомбардираха ефира и социалните мрежи „с ексклузивни“ разкрития за наличието на Ебола. Не е казано, че трябва да си крием главата като щрауси в пясъка. Разбира се, че помним лъжата на БКП след Чернобилската трагедия. Тогава Политбюро си замълча, хората излязоха на манифестация, заваля дъжд и падналите тежки ядрени частици предизвикаха хиляди случаи на ракови и други заболявания. По това време лидерите на партията и техните семейства вечеряха вносна храна, специално осигурена им спешно от чужбина.

Само че, случаят "Ебола" категорично не е същият. Тогава гръмна атомна централа, сега нямаше никакви, повтарям никакви доказателства, че въпросният пациент е заболял от болестта. Второ: когато медиите правиха гръмките си репортажи грам не споменаха две неща: какви са спецификите на организъм, застрашен от Ебола и как точно се разпространява вирусът.

Не! Предпочетоха да се заяждат с пребледнялата сътрудничка на Москов! Гарантираха си рекорден рейтинг на гърба на хората. Лешояди в човешки образ, хранещи се с трупове и смърт!

Съвременни мародери отдавна загубили достойнство и право да бъдат моралния стожер, за какъвто претендират.

Време е за отпор на мръсниците, маскирани като журналисти. В името на професията и за благото на държавата!