Що се отнася до футбола – там драмите са от години и може би е прав Домусчиев

Неусетно измина изпъстреният със спортни страсти и патриотични изблици уикенд. Може би най-наситеният със събития през годината. Изгледахме дългоочакваната битка Пулев-Кличко, преживяхме поредния резил на футболните национали. Капката с меда в кацата с катран се оказаха феноменалните Крисия, Хасан и Ибрахим, спечелили второ място в детската Евровизия.
Що се отнася до футбола – там драмите са от години и може би е прав Домусчиев, че е редно да се вземат спешни мерки. Веднага тръгна хейтът по социалните мрежи – как можел този богаташ да си позволява даването на акъл (нещо което ние българите хич не обичаме).
Според мен не само има право, ами и е наложително. Във футбола (а и в спорта като цяло) много отдавна трябваше властта да вземат успелите бизнесмени, мениджърите, които не обичат да губят и знаят как точно да добавят прибавена стойност към направените инвестиции. Редно е като че ли да дадем заслуженото на славното поколение от САЩ 94, след което с аплодисменти да посрещнем крачката им назад в управлението на футбола. Десет години след оставката на покойния Иван Славков най-популярната игра е под прякото ръководство на Пеневата чета – дали като президенти, треньори или членове на Изпълкома. Резултатите са изключително слаби и е време за промяна.
Но тази промяна ще дойде от футболните хора. Там няма как държавата да се меси по простата причина, че би претърпяла сериозни наказания. Виж като гледах мача на Кубрат си мисля, че излизането му на тази голяма сцена е хвърлена ръкавица към единствения премиер направил нещо за спорта през последните години и неговият ресорен министър, който пък е безспорно най-подходящия за този пост.
Кобрата показа как може с инат, талант и собствени сили. Неговият успех е пример за хиляди българчета защо е по-добре да си в залата, а не в дискотеката или коммпютърния клуб. Не че децата не трябва да овладяват новите технологии, но старата сентенция за здравия дух в здравото тяло е болезнено актуална за държавата с най-висока смъртност и ниска продължителност на живота в Евросъюза. Мисля че Борисов и Кралев ще съумеят да отиграят отправеното им предизвикателство, мисля че има светлина в тунела пред българския спорт.
На 17 ноември 1993г. България детронира Франция в сърцето на Париж и се класира за световните футболни финали в Америка. Тогава народът бе тормозен от мутри, крадливият Преход е в апогея си. Сигурната работа, заводи, летни почивки, всичко отива по дяволите. Но българите са единни, намирайки една едничка утеха в своите спортни икони – Стоичков, Пенев, Костадинов, Балъков, Лечков.
Към днешна дата не живеем чак толкова по-зле от времената преди 21 години. Но сме по-разединени отвсякога. За което вероятно са виновни политиците и непрестанният им опит да пренаписват историята, да подменят родовата памет. Да разтягат лакардии за митинги, транспаранти и лозунги, хвърляйки димка, образуваща плътна пелена върху истината.
Но историята, тази стара куртизанка, забавя, но не забравя. На това ще бъде посветен и следващият ми коментар.