Добра първа стъпка за здравния Москов

Не харесвам партията на Костов, не ми допадаше и неговата внимателно отглеждана млада гвардия

Да си призная честно никак, ама никак не съм фен на политика от ДСБ Петър Москов. Принципно винаги съм се дразнил на измислената елитарност, демонстрирана от последователите на Командира. Някак без покритие изглеждат претенциите им за някаква аристокрация от центъра на София след като много добре знаем, че преди 70 години царската интелигенция бе избита, а в нейните столични домове се нанесоха неграмотни крадци на кашкавал наричащи себе си партизани или нещо подобно.
Не харесвам партията на Костов, не ми допадаше и неговата внимателно отглеждана млада гвардия, която по преклонение пред лидера бе огледален образ на младежкото ДПС. Но взех да харесвам новия здравен министър Петър Москов. Грам не одобрявам политическите му тези и граничещия с хунвейбизъм плам искрящ в очите (по Делян Пеевски). Само че здравеопазването се нуждае от професионализъм, експертност и смелост за реформи. Воля която на този етап май доктор Москов има.
Така мисля след като изгледах първото му интервю в новото амплоа. Пред "Нова" той изрече на глас най, ама най-крещящия проблем в здравната система, драма превърнала лекари, министерство и Каса в съучастници, в грабители на нашите пари, в инициатори генерирането на вечен дефицит. Иде реч за прословутото надписване на клинични пътеки и прекален брой хоспитализации – уродливо явление, с което се сблъсках съвсем скоро в отношенията си с една от големите столични болници (воден от чувството, че е време за смирение и уважение към институциите, ще спестя нейното име). В здравеопазването властва законът на омертата – в кюпа са всички – лекари, политици, надзорни органи, по неволя и пациенти. Кучетата лаят, керванът си върви всичко е постарому. С подобни размисли идваха на власт предишни стопани на здравното ведомство, вероятно и точно прекаленият конформизъм и склонност към компромиси им изяждаше главата.
С днешна дата министър Москов е склонен да признае греха на своите колеги – колкото повече пациенти (предимно фиктивно) минат през ръцете им толкова по-високи са заплатите. И се оказва, че медиците съвсем не получават 500/600 лева, а 5/6 пъти повече. Не ме разбирайте неправилно, разбира се че заслужават тези пари, дори и повече. След като са посветили десетилетия от живота си на образование, квалификация и специализация. Но не е това начинът. Не са лоши хората, виновна е система, проблемът е в липсата на правила. Първите стъпки на здравния министър Москов показват, че той има куража да скочи в дълбокото. Ще го следим, но не по Стинг, а както БългарияУтре знае и може най-добре.