Цял ден слушаме умилителни разказчета по фейсбук кой какво правил преди 25 години. Някой интернет герои дори се изкарват борци срещу режима на Живков. Да се чуди човек как тоталитарна България просъществува близо 50 години след като имало толкова многочислена съпротива срещу комунизма. Но това е друга тема.

Не разбирам друго – защо юбилеят от началото на демократичните промени, дори и да приемем (както мисля аз) за тяхно начало „Кръглата маса“ от началото на 1990-та, се изроди в пошъл цирк, в споделяне на спомените от юношеството, в най-посредствена жалба по младост. Честно казано слабо ме вълнува дали как този или онзи посрещнали веста в казармата или студентското общежитие. По-важното е днес онези млади хора, които приемат с усмивка спомена за комунизма, или по-лошо – изобщо нямат мнение, да разберат истината за характера на най-човеконенавистния политически строй от древните империи до наши дни.

Преди 25 години от България си мислихме, че се разкара натрапената ни от Москва болшевишка банда, сринала духа и ценностите на цяла една нация. За съжаление дълбоко се заблуждавахме. Прословутият ни нихилизъм и непукизъм направиха възможно репродукцията на комунистическите сатрапи, възпроизведени чрез техните наследници и пребоядисаната им партия.

Вълкът козината си мени, нравът – никога. Комунистът – също. И затова дължим почит на стотиците хиляди погубени от БКП животи. Дължим и честно и отрито отношение към миналото, към комунистическия геноцид върнал България десетилетия назад в социално-икономически план. Сега са нужни още много години за да наваксаме. Нужна е и смелост за реална декомунизация, такава каквато нямаше през изминалия четвърт век. И каквато няма и да има ако скоро пак изберем на власт БСП – наследница на Живков и неговия терористичен режим.