На 9-и ноември 1989г. се случва немислимото – гражданите на Берлин събарят омразната им стена, което дава начало на демократичните промени в цяла Източна Европа. Желязната завеса рухва, а Империята на злото (СССР) и нейните сателити претърпяват коренни трансформации.

Днес разни наследници на комунистическите сатрапи често се опитват да втълпят носталгия към онова време – време на терор, репресии и мачкане на свободното слово. Епоха, в която личността не значеше нищо. Ролята на индивида бе на просто колелце в тоталитарната машина. И фактът че днес мога спокойно да пиша тези редове означава, че промяната преди четвърт век успя да постигне целта си, въпреки бленуването на изперкали старци в деменция за времето на безплатния (уж обяд). Да, но такъв няма. Всичко бе на заем, а сметката се плащаше от Народа – с робския му труд и примирението да яде банани на Коледа, а Кока Кола се консумираше тайно и под юргана.

Всичко това стана възможно заради смелостта на онези изправили се срещу щиковете на съветския окупатор през 1989г. Заради паметта на хилядите дали живота си в полета към свободата, в полета на Запад.

Копнеж който не можа да заглуши верният слуга на Сталин – Валтер Улбрихт и чудовищната му идея за изграждането на стена между Източен и Западен Берлин през 1961г. Стига се дори до комични ситуации. Входът на жилищна сграда е в ГДР, а терасите на апартаментите гледат към Федералната Република. Което довежда до куриозите при които западногерманските войници  с матраци и други омекотяващи уреди посрещат скоковете на бежанците.

Показателна за разликите между съветската зона и свободна Германия е и днес видимата огромна разлика в жизнения стандарт на иначе живеещите в една държава сънародници. Много милиарди марки (евро) бяха инвестирани от богатия Запад в по-бедния му събрат, но все още е трудно пълното възстановяване от комунистическия ботуш.

Събитията в Берлин дадоха възможност за Кръглата маса у нас през следващата година, за зараждането на демократичната опозиция и демонтирането на Живкова България. Свободният дух на немците, нетърпящ оковите на Хонекер, Брежнев и другите комунистически уроди бе бялата лястовица, след която повлякохме крак и другите източноевропейци.

Умишлено не наблягам на утрешната дата, която вероятно ще предизвика телешки възторг в повърхностните анализи. За мен празникът е 9-и ноември, 10-и е прост преврат в простата БКП.

Днес всички сме берлинчани. Ще завърша като безсмъртния Кенеди: „Ich bin ein Berliner”.