„Моралният“ Инджев и неморалната журналистика

Винаги съм бил твърд противник на махленските скандали и крамоли между представителите на медиите у нас. Винаги съм считал, че така както полицаи, адвокати, лекари и военни имат своите съсловни организации и защитават общите си интереси, същото може да се получи и в журналистическата гилдия. За огромно съжаление отношенията между представителите на „четвъртата власт“ са еманация на най, ама най-грозните черти в българската народопсихология – лицемерие, завист и злоба.

За тази общност в най-пълна сила важи приказката за Нане и Вуте. Липсата на професионални стандарти, неспазването на иначе адекватния Етичен кодекс направиха възможно пишещите братя да са в топ 3 на най-мразените от обществото професии.

Ден след празника на будителите с горест и тъга се сещаме че почти всички от първите народни просветители упражняват именно тогава престижната професия. Публицисти и журналисти са дейците на Националното освобождение. Умишлено няма да споменавам, защото ще кажете че пропускам някое от святите за Родината имена.

130 години по-късно съм убеден, че те се въртят в гроба, виждайки от Онзи свят какви отровни плевели са поникнали на завещаната от тях почва. Почва, върху която са творили Данаил Крапчев, Райко Алексиев и така нататък, и така нататък.

Но тогава медиите са били обективни и опозиционни, в остър контраст със сегашните подмазвачи и подлизурковци. Като агента на Държавна сигурност Иво Инджев. Същият посредствен графоман има няколко опита за книги, насочени срещу комунизма и тайните му служби. Но кога ги пише? Четвърт век след падане на режима.

Режим, в борбата срещу който живота си дадоха Илия Минев, Любо Собаджиев и ред други дисиденти, борци срещу Живков на практика и на дело. И то когато му е било времето. А не в 2014г. – имаме свобода за волеизявление, право на слово и печат.

Сега е лесно, но докато горепосочените търкат нара в политическите зандани, Инджев е учил в Москва. Учил е в Москва, защото мама и тате са слуги на репресивния апарат, на който служи и той самият след завършване на образованието си в Съветския съюз.

Под псевдонима „Ивайло“ Инджев работи вярно и упорито за благото на народната власт. Завербуван като агент на Първо Главно той оставя след себе си следи и доноси, оставя лош вкус в устата на всички, повярвали в „честния и почтен“ коментатор на политическите процеси в държавата

Ето и малко фактология по темата:

Иво Инджев е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС под псевдоним „Ивайло“. Разкрит е пред обществото с решение на Комисията по досиетата от 8.10.2008г. Агентурната му принадлежност е установена и чрез документи за получени възнаграждения и разходни документи.

Майката на Инджев - Люба Инджева е била офицер в тайните служби на ДС, работила е в КНТП, МНО и от 1969 в МВР. Инджев е изпратен да учи в Москва точно от майка си по препоръка и с направление от ДС. Баща му е член на ВКР от 1946, а майка му от 1949г. Инджев е вербуван 8.7.1983 от ст.лейт.Иван Делев Димовски, регистриран е на 12.11.1983г.

След Голямата промяна явно е изживял рязък катарзис. Със сигурност солидно подплатен и заплатен. Почти същата промяна в мнението на Инджев има и по отношение на Борисов. През 2007г. кметът на София бе единственият солиден противник на Първанов и БСП. По онова време врагът на моя враг е мой приятел, сиреч Инджев дума не обелваше за ГЕРБ и неговия водач.

Днес рожбата на Държавна сигурност агент „Ивайло“ го играе пръв поборник и апологет на Реформаторите и техния ментор Костов. Явно е надушил и там парата, сбъднала му се е мечтата.

Мечта, неразривно успоредна (вероятно неслучайно) с пътеводната светлина в житейския път на Командира – битка с ГЕРБ. В това няма нищо срамно, но нека е видно за всички как десебарите и десарите рамо до рамо организират подмолни акции в момента на най-напрегнатите преговори за коалиционно управление.

Нека това тежи на съвестта им. Нека Господ им прощава. Защото народът – няма!


Още за агентурното минало на агент "Ивайло" можете да прочетете ТУК, както и на сайта на Комисията по досиетата.