Жалко за умните и красивите, подкрепили нещо като алтернатива в лицето на безкрайно разпокъсания Реформаторски блок

Почти месец след предсрочните парламентарни избори страната все още е в плен на хаоса и дълбоката криза, в която са изпаднали държавните институции. В криза са политиците, партиите, политическото като цяло. Да се занимаваш с политика стана мръсна дума ще ти кажат дежурните фейсбук политикани. Които без пирон в дъска да са забили през живота си ще завият като вълци през януари: „няма да платим, няма това, няма онова“.

Не че нещо ще платят дечурлига дето все още ги храни мама с кинтите на тате ако стане нещо с КТБ. Съдбата на фалиралия трезор ще е лакмусът за държавно поведение и политическа смелост – това се касае за всички партии от всички парламентарни групи. Решението ще е тежко, но то не трябва да почива на пропагандатата и опорните точки на Иво Прокопиев. Ако има частен интерес с милиарди в джоба – нека рекапитализира банката. Ако заявените намерения са фишек, с цел отлагане на агонията – да се свършва по-бързо. Защото след КТБ чакат далеч по-важни задачи: Бюджет 2015, еврофондове, стратегия за бъдещето.

И тук вече повече от всякога се нуждаем от стабилно правителство , имащо воля и визия за тежки реформи, за ясно и прозрачно управление в полза роду, колкото и клиширано да звучи това. За сериозна стратегия, обаче, са необходими сериозни политици.

А не недорасли пубертети, за които Народното събрание е пясъчникът в детската градина: „Днес не искаме Каракачанов, утре искаме Валери, вчера пък хората на Бареков бяха читави.“

Жалко за умните и красивите, подкрепили нещо като алтернатива в лицето на безкрайно разпокъсания Реформаторски блок. Не защото там няма качествени политици – напротив.

Сам по себе си Радан не е лош, Москов е добър оратор, Румен Христов е политик с огромен опит, един от малкото в настоящото Народно събрание. Христов е бил министър, главен секретар на президента, заместник-председател на партия, преподавател, бизнесмен, сега депутат. Думичка не мога да кажа срещу подобни хора, хора с чиста и ясно дясна биография.

Само че над една от партиите в Блока тегне все още Командира, тегне сянката на Мавъра от Драгалевци. По всичко личи че циркът разиграван от Радан е просто продължение на дългогодишната война, водена от Костов срещу ГЕРБ. Война, която очевидно мразещият човешкия род ще води до последен дъх.

Жалкото е че младите и безспорно перспективни политици от Реформаторския блок продължават да играят по свирката на онзи, който разби десницата пред 10 години. Сега се появи надежда за дясно ветрило, което може да управлява спокойно поне двама мандата напред и отнякъде изпълзя Командира. Дали изпълзя или бе активиран от кукловодите – това няма особено значение.

От единствено значение е фактът, че съдбата на Родината е на карта. И тази карта е в ръцете на иначе много загрижените за страната реформатори. Имащи огромния шанс да запишат името си в историята. В противен случай пак ще ги запомним – но в ролята на злите градински тролове, на слугите, изпълняващи волята на гробокопача в дясно – Иван Костов.