Днес започва така чаканото от протести и протестиращи 43-то Народно събрание. Надеждите за нови избори, за прозрачност в политиката, за честност в процеса на взимане на важни за обществото решения бутнаха крепеното от олигарси правителство на псевдоексперта Орешарски. За съжаление вотът на българина не донесе очакваната стабилност, а напротив – неговият ясен и категоричен десен профил не е достатъчен за самостоятелно и спокойно управление на десницата. Нужни са партньори, нужен е разум, нужни са мъже.

Да, дойде време за мъже! И не защото вали сняг през октомври. А по простата причина, че за първи път от Виденовата зима страната ни се нуждае от държавници. Иначе онези събития ще ни се сторят като първомайска манифестация, в сравнение със задаващия се Армагедон.

Но апокалипсисът може да бъде избегнат. Стига да има воля, желание и мъжество. И малко скромност, малко смирение. Малко да избягаме от онази наша същност, описана в детайли от блестящия разказвач на българские душевност, бит и нрави – Иван Хаджийски.

Бащата на българската социология преди повече от 70 години разказа за язвите и недъзите на политическия плурализъм у нас. Партизанщината, партийните и котерийни игри, забравените обещания и необяснимото забогатяване на попадналите в политиката – уродливите проявления на българската политика са едни и същи от началото на 40-те до наши дни.

Именно поради това хората не излязоха масово да гласуват, именно по тази причина голямата партия не съумя да спечели необходимото за сформиране на стабилен кабинет на националното спасение. Част от отвратените си отидоха...и останаха всички от отвратителните.

Но стига вече критики и хули, нека дадем на депутатите толеранс – но не 100 или (не дай Боже) 300 дни, а не повече от седмица. Време за което ще стане ясно дали наистина Съединението прави силата и има ли мъже в новия парламент.

После цената ще я плащаме всички.