Сборник документи разкрива как ДС се е борила с „вражеските“ радиостанции

Много рядко историята на България е разказвана през автентични документи. Това заяви Екатерина Бончева от Комисията по досиетата, която представи документалния сборник от поредицата „Из архивите на ДС: Държавна сигурност и „вражеските" радиостанции".

Общият брой на публикуваните в книжното тяло на сборника документи е 115, а в неговия разширен електронен вариант - 228. Подборът е направен от над 150 архивни единици от служебния архив на Министерството на вътрешните работи и от архива на Националната разузнавателна служба (ПГУ-ДС).

В сборника са представени 6 вражески радиостанции, обясни Бончева. В него има данни за засечени 20 вражески радиостанции, чиито сигнали са стигали до територията на България, допълни тя. За тях обаче няма достатъчно документи.

Тези вражески радиостанции са „разлагали морала на нацията", според ДС. На тях се приписва ролята за криминалната престъпност, изтъкна Екатерина Бончева. Според ДС целта на тези вражески радиостанции е да ерозират социалистическия строй, подчерта тя.

Флагманът на вражеската пропаганда е било радио „Свободна Европа", обясни Бончева. Към тази станция са се прилагали и „мокри поръчки". Псевдонимът на радио „Свободна Европа" е „Латерна", каза тя.

БиБиСи е другото вражеско радио. Сигналите са се заглушавали в зависимост от предаванията, като по време на чешките събития радиото се е заглушавало напълно.

„Дойче веле" е радио също проучвано от ДС.

Радио „Горяни" пък е гласът на българската съпротива, обясни Екатерина Бончева. Последното му излъчване е през 1962 година.

Радио „Христо Ботев" е било насочено към партийците. С гласа на партията работещите в него се опитвали да всеят смут в партийните редици, каза още тя. Борбата на ДС с вражеските радия е да ги заглушава и да внедрява агенти в тях и да всява недоверие сред служителите.

В годините след края на Втората световна война радиото е своеобразен социален феномен, който не се влияе от границите на политическата карта и е в състояние да запълни изкуствения информационен вакуум в страните от Източения блок.

Комунистическите власти добре съзнават голямото влияние, което радиото оказва над обикновените хора. Ето защо още в зората на „народната демокрация" у нас слушането на вражески радиостанции е характеризирано като „морално престъпление", заслужаващо строго обществено порицание.

В документалните масиви на Комисията основно фигурират няколко радиостанции, които са били обект на оперативен интерес. Последното е обусловено и от факта, че в тези, както са наречени в документите - „пропагандни централи", работят или сътрудничат личности, квалифицирани като „изменници на родината" и „вражески емигранти".

За „звукоизолацията" на родния ефир вътрешното министерство предлага на българското партийно ръководство прилагането на т.нар. „диференциран подход" на селективно и пълно радиозаглушаване.

Посредством свои агенти в радиостанциите службите за сигурност постоянно следят и се опитват да дискредитират българите, работещи там. Последните са манипулирани и сплашвани от ДС най-често посредством оказването на психологически натиск върху тях.