Цяла седмица се занимаваме с няколко партийки, които от мерак да прескочат (след няколко неуспешни опита) четирипроцентната бариера не спират да плещят щуротии по студия и предизборни хроники. Трябвало да затваряме граници вика единият, другият щял да брои влизащите и излизащите от държавата. Глупости на търкалета, доказващи че наистина европейските държави даром ни приеха в техния съюз преди близо 8 години.

Към днешна дата ние безотговорно ритваме това за което се бориха някогашните дисиденти и лидери на опозицията. По онова време битката беше да отваряме граниици, а не да ги затваряме. Мечтата на поколения българи бе премахване на кошмарната шенгенска виза, искахме да пътуваме свободно, да работим свободно, да живеем свободно, да се възползваме от най-изконните ценности на белите държави местонахождаващи се на запад от Калотина.

Защо споменах Калотина? Защото дори в Босна и Сърбия политиците не падат чак толкова ниско в предизборните си кампании. Да сте чули да говорят за Сребреница, за американските бомби над Белград, за натовските умиротворители в Прищина, Митровица и така нататък...
Не, само у нас вадим скелетите в гардероба щом дойдат избори и то парламентарни. Размятваме плашилата от историята, тръбим че Ердоган бил прероденият Сюлейман Великолепни.

Заклеймяваме политическите конкуренти имали контакт с лидерите на най-голямата ни съседка, по някаква случайност наш съюзник в Северноатлантическия пакт.
Затова ще сме бедни. Затова ще гледаме като сополиви просяци Истанбул и другите градове на уж изостаналия ни съсед. Защото те са много повече европейци от нас.
Ние които сме най-бедните в Европа тръгнали да даваме наклон на големите.
Пази боже сляпо да прогледа!