Зададат се избори, и десницата се хваща за гушите. Една година изглеждаше, че този път Реформаторският блок ще го бъде и ще успее да преодолее междуличностните дрязги. Вкараха евродепутат въпреки организираните мрачни прогнози на част от социологическата армия. Правиха си селфита и се заричаха в единство. Обещаваха да не се изпокарат за местата в листите. Днес Радан Кънев подал оставка в знак на несъгласие с … Абе с едно, второ и трето. После пак Бойко ще им е виновен, че „биографичната десница“ /по хубавото определение на Калин Янакиев/ ще си стои парламентарно непредставена.

Същият проф. Янакиев призова само преди няколко дни за единни действия на десницата. Говореше за РБ и ГЕРБ. Кой да помисли, че преди това е трябвало да говори само за РБ? Явно сега Миглена Кунева е виновна, задето казала на среща с президента, че ще обмислят дали да подкрепят актуализация на бюджета. Кунева беше при президента като представител на РБ заедно с един човек, наскоро завърнал се от Световното в Бразилия, на име Лукарски. Говорили, спорили и Плевнелиев ги убедил изглежда, че не е редно да отхвърлят актуализацията априори, а е добре да помислят малко по реалностите и по цифрите и основанията зад такова искане. Кунева каза добре, ще помислим. И Кънев е разстроен и възмутен. От какво, по-конкретно, е отстъпление мисленето? От кои принципи и коя идеологическа чистота? Впрочем, ако Кънев беше отишъл на онази среща, може би и той щеше да се съгласи да помисли. Дали ако РБ все пак вземе, че оцелее, да не се разберат да си ходят навсякъде всички заедно като селски моми, да не би някой да сгази лука като прояви здрав разум зад гърба на останалите?

Сега като се нароят обратно, пак ще се наложи да се борят за по два-три процента. ББ пак няма да има коалиционен партньор. И едни кисели хора с десни биографии ще се възмущават по кафенетата, че няма за кого да гласуват.