Идущия понеделник, дами и господа, БСП ще осъмне с нов председател. Странно как тази поувехнала партия успява да поддържа свеж интереса към себе си. Над две дузини номинации; посочен от предишния лидер принц-наследник; амбициозни дами; търговци в храма; вътрешна опозиция – може да не е „Игра на тронове“, но интрига все пак има. И тъй като става дума за най-голямата партия вляво, цялата публика има право да зяпа и да се обажда. Та какво прави веднага впечатление?

Огромният брой номинации не е добър знак. Той определено значи, че макар Станишев да посочи наследник, той го направи само номинално – този наследник не е налаган дълго и упорито през годините пред различните структури, които сега се жалват, че не го познават. С други думи, Стойнев не е изграден като наследник, а само е наречен така.

Това от своя страна води до извода, че в неделя конгресмените няма да имат друг избор, освен да намерят консенсусна фигура, която няма да промени много баланса, защото няма вътрешно съгласие в коя посока да има промени; да има ли промени въобще и изобщо накъде да се върти компасът на партията.

От което пък произтича, че още поне година БСП ще се търкаля по познатия начин.

Има ли добри новини около тази партия-мастодонт, която толкова обичаме да мразим, но от която страната без съмнение има нужда? През последните години Станишев успиваше целия апарат около себе си като Кашпировски – обещаваше постове; места в листите; сключваше съюзи с бивши врагове и натикваше опонентите по сенчести места. Който и да дойде на негово място, няма да има тази обиграност. А това ще даде възможност за истински дебат. Известно време може би ще се скубят за косите и ще се ритат по кокалчетата, може даже да започнат да се люспят, но поне ще разсъждават накъде да вървят и какво искат да постигнат. Което си е нещо.