И започна обратното броене....

Ако слушаме заявките на партийните лидери, днес започва седмицата на оставката. Миков, Орешарски, хората в мандатоносителя БСП – всички се заклеха, че между 21 и 25-и проваленият кабинет на БСП и ДПС хвърля кърпата и отива в ъгъла на най-новата ни история. Там където му е мястото след годината безвремие, в което потопиха българската държава. За нещастие, както каза вчера Борисов – управлението на социалистите е като хидрата – отсечеш една глава, раждат се две. Сиреч за 12-те месеца поразии ще трябва да работим 24 напред, за да възстановим пораженията.

Но това са разсъждения подходящи за времето след дългоочакваната оставка. Все пак ще има служебен кабинет, ще имаме 2 месеца до изборите, за да дискутираме надълго и нашироко защо и как. Най-важният въпрос сега е идентичен с прочутия и легендарен разказ на патриарха на българската литература Иван Вазов – „Иде ли“.

Иде ли най-накрая моментът, за който се борихме месеци наред по софийските улици? Осмисли ли се най-накрая юлското маршируване по площади и градинки през горещото лято на 2013-та?

Горещо се надявам, поне в края на гротеската наречена 42-ро НС, политиците да спазят думата си. И никакви увъртания, че имало закони или спешни актуализации за правене преди това, не трябва да минават. През октомри ще има нов парламент, по всички личи, че в него ще получат представителство адекватно на позициите си в обществото основните политически сили. Това Народно събрание ще има легитимност, доверие да управлява и да поправя завещания му батак.

То ще гласува новия бюджет, ще ремонтира нормативните актове, твърде вероятно е в него да се проведе дискусията за новия български еврокомисар, защото по всичко личи, че в момента институциите са в блокаж и всяко решение на Орешарски не би имало нужната подкрепа. Особено след декларираното желание на БСП да лобира за кандидатурата на проваления си външен министър Вигенин, въпреки очевидния фаворит в лицето на най-рейтинговия български политик и досегашен член на Комисията „Барозу“ – Кристалина Георгиева.

Да се върнем на лелеяната оставка – председателят на парламента Миков дори посочи нейната дата – 23.07. Ако спазваме традицията, то освен писменото й депозиране в деловодството на НС, оставката трябва да се даде и пред суверена на властта според Конституцията – избраниците на народа. Всичко това е редно да приключи до обед. Но ако не се получи точно така, най-добре турскочервените управляващи да си припомнят добре какво се случи преди година на тази дата – нощта на белия автобус. Когато народът ги свря в миша дупка. Действие, което лесно би било повторено, ако Орешарски и БСП пак ни вкарат в някакви си процедурни хватки и техники.

Този път ни бял автобус, ни бял мерцедес, пък даже и бял БТР би помогнал на компрометирания премиер, министрите и крепящото ги вече година нелегитимно мнозинство в отиващото си 42-ро Народно събрание.