И за децата е ясно, че иде реч за добре оплетена мрежа от зависимости и договорки

Доживяхме на сцената да излязат многоуважаемите синдикати и работодатели. Да се чуди човек къде бяха поборниците за чиста държава докато кабинетът на БСП и ДПС правеше безумни назначения? Какви становища дадоха при приемането на безумния „Бюджет 2014“? Защо не казаха на Орешарски и Чобанов, че с амбициозните си и напрегнати, по техни думи, разчети ще докарат държавата до ръба на бездната? За каква пенсионна реформа говорят след като с мазни усмивки аплодираха Адемов за 30-те му лева по Великден?
Нали ходят по Брюксел, организират постоянно кръгли маси и дискусии – не чуха ли експертите, които от години обясняват, че с оглед демографската катастрофа и дупката в НОИ сме застрашени след години да няма и стотинка за изплащане на пенсии?
Реторични въпроси на които отговори липсват. Или по-скоро отговорите се крият в закона на омертата, по който профсъюзите си общуват с БСП и ДПС от 90-та до наши дни. И за децата е ясно, че иде реч за добре оплетена мрежа от зависимости и договорки, която се задейства в удобно време. Пък за наивниците остава ролята на шараните, постелили червен килим за синдикалната олигархия.
Тъй като паметта ни понякога е къса, нека си спомним какво се случи с предложението на спорния иначе Яне Янев за осветляване имуществото и доходите на претендиращите за последна инстанция по всеки казус профсъюзни величия. Нищо и половина – спряха го с изнудване и заплахи.
Впрочем Борисов е прав – наистина в неговия мандат КНСБ и КТ „Подкрепа“ клатиха лодката на властта за щяло и нещяло. Правиха протести в защита на губещото БДЖ, после се оказа, че техните хора крали нафта. Обясняваха колко рентабилно било държавата да налива милиарди в зиналата паст на родната железница, оказа се че има влакове с приход хиляди и загуба сто хиляди на годишна база. Сметка плащаща се от всички нас – нашите родители и нашите деца.
Лидерът на ГЕРБ не трябваше да взривява диалога в самия му зародиш, не е целесъобразно и политически коректно. За съжаление беше напълно прав. Той изсърба попарата на лицемерите загрижени за работниците и техните права. Същите бяха готови на гражданско неподчинение за да попречат на реформите.
Но мълчат оглушително сега когато приходите се издъниха, а социалните обещания на БСП останаха нейде в архива на новинарските сайтове.
Затова трябва да се реже из корен. Без сантименти и любезен политически тон.
Видяхме докъде ни докараха витиеватите фрази на Станишев и Местан. Оттук насетне бой по каските и както викаше Румен Петков: „Като ви стига, вдигайте гашите и айдееее....“