Опитваме се като Андрешковци да цакаме Европа за Южен поток

Западът трябва люто да проклина решението за присъединяване на България към ЕС, ако се вярва на „Шпигел“. Не заслужаваме и не сме дорасли да бъдем част от тази цивилизация, включително понеже исторически не сме никога принадлежали към традиционния Запад, разправя „Шпигел“. Че не сме – не сме. Но и Гърция си е била Византия, а после част от Османската империя, така че този критерий не е много обективен. От друга страна списанието слага в групата на недостойните редом с България и Унгария. Както и да я погледнем, тази страна винаги е била стълб на Мител  Ойропата с нейната „мека цивилизованост“. Значи не е въпросът в географското местоположение или в „какво сме дали на света“. Въпросът е какво му даваме сега. А ние – българите – точно сега в момента сме заети да изнасяме само неприятни новини, усещания и миризми.
Опитваме се като Андрешковци да цакаме Европа за Южен поток, като се правим на ни лук яли, ни лук мирисали и вярваме, че като повторим хиляда пъти, че проблем няма, на ония ще им писне и ще вдигнат ръце от нас. Отглеждаме си някакви банкери и дебели пишман политици, които от своя страна опищяват всичко живо, че са несправедливо оклеветени и разни клети медии като Дойче веле сега трябва да се червят по ъглите, дето уволниха двама великолепни български журналисти заради тях. Хвърчат заплахи за убийства; тикаме напред към Еврокомисията някакъв съсел, който очевидно не се знае на кой свят е от амбиции и само допълнително ще ни излага, берем на англичаните ягодите, на испанците портокалите и на гърците маслините и даваме разни пискливи политици ксенофоби да трупат дивиденти на наш гръб. В същото време се държим като зверове с бежанците и емигрантите и си въобразяваме, че хетеросексуалната ориентация или бялата /сравнително бяла, де/ кожа е повод да се чувстваме по-висши същества от някой друг.
Няма какво да се сърдим на Европа, че леко гнусливо бърчи нос около нас. По-добре да не обръщаме внимание, а упорито и твърдо да се опитваме да сложим ред и в обществото, и в държавата. Засега случаят Розово не ни налива много оптимизъм, че това ще стане бързо или лесно. Важното е да стане.