Клада на площада

Миналото лято, когато мозъчният център на Позитано се задвижи, за да отговори на протестите, някакви големи умници измислиха варианта да разделят нацията на жълти павета и останалата част от страната. На февруарски и юнски протестиращи, на богати и бедни, на умни и красиви от една страна и на беззъби пролетарии от друга. Юнските протести бяха оплюти като каприз на хора, надвили си на масрафа и десетки контра-протестиращи бяха впрегнати да ги оплюват, че давали за храна на домашните си любимци повече пари, отколкото може да си позволи един пенсионер.

Сега, когато някакви чорлави и откровено отблъскващи лумпени правят гнусна клада от използвани пластмасови чаши за кафе и празни цигарени кутии направо на площада, за да горят знамето на БСП, повече ли ви харесва? Подигравахте се на хиляди хора, които мирно, ведро и с въображение ви подканяхте да си тръгнете с добро. Подигравахте им се, че си прибират боклука като японски фенове на бразилски стадион и не оставят един фас след себе си. Подигравахте им се, че не издигали достатъчно ясни послания. На ви сега послание.

С омразата си към всичко демократично нарекохте няколко остроумни плаката „език на омразата“. А малко по-късно стояхте безучастни до паметника на съветската армия, докато вашите почитатели горят знамето на ЕС. Дано в някой момент ви просветне, че когато започнат да горят и вашето знаме, единствените, които ще кажат „Спрете това!“ са същите онези мекушави и скрупольозни демократи от миналото лято, на които се подигравахте, че протестирали за ценности, а не за цената на тока.