Кой, кой, в Сараите е той

Края на миналата седмица показа, че дори и да държиш парите на държавата, дори да си най-едрият работодател в страната, дори 10 години да си галеник на всички власти, то пак не си застрахован от алкохолизирания селски философ от Боянските сараи.

Нека съдят колкото си искат Василев и КТБ, нека го вкарат в затвора ако е виновен. Но с ясни доказателства, с прозрачен процес и доказани обвинения. А не да ни предлагат поредния етюд от режисирания театър на Пеевски и Доган. В който както казва Вежди Рашидов: „Успелият на 33 години е боздуганът на Ахмед Демир“. Кеф му в ДАНС, кеф му срещу Борисов, кеф му срещу Василев.

В битката между Цветан Василев и Делян Пеевски няма крив и прав – все едно преди точно 20 години да разсъждавахме по въпроса кой е по-готин и важен за държавата от смъртните врагове, довчера рамо до рамо в разграбването на държавата – Маджо или Васил Илиев. Същата история – мутрите си делят парите, а клетият народ брои стотинките за домашнярка. Защото знае че след три чаши ще се отпусне, ще се почувства свободен и ще им тегли по една майна.

Само че на другата сутрин той е по-беден, още проблемите му не са се решили, а милиардерите продължават да делят баницата. Ама те по-бедни няма да станат, нито децата и внуците им. По-бедни ставаме всички ние.

Но вече дойде до гуша. Защото Доган прекали. Доган демонстрира проява на такава висша власт, каквато не е имал ни Живков, ни Борис, нито Фердинанд. Самодържецът на властта ни даде нагледен урок как може да събори което си правителство иска, без да се допита до нашето мнение. Така организира февруарските протести и масираната медийна и компроматна атака срещу ГЕРБ, по този начин изпрати прокурори срещу довчерашното другарче Василев, по същия начин утре ше събори което и да е правителство и управление.

Нищо че ние ще гласуваме, после той пак ще ни мести като прости пешки в гадната му шахматна дъска.

Утре е последният шанс на отговорните политици да отрежат трите глави на гадната ламя – Доган, Местан, Пеевски. В противен случай с банка или без, с вестници или без – пак ще си ни яхат както и когато им е угодно и удобно.

Той предложи Пеевски за председател на ДАНС, той ще го предложи и за премиер. И ако пак отидем за гъби си е лично за наша сметка!