Безумието "Позитания"

Никой не се сърди на „Позитано“ 20 че им е криво заради изборния резултат

Измина чаканият от всички пленум на комунистическата, оп извинете, социалистическата партия. Неговите решения бяха ясни и предизвестени – никой от кликата на Станишев, окупирала столетницата, не желае да слиза от политическата сцена. Съвсем резонно – половината от настоящите депутати на БСП едва ли някога ще помиришат пак жълтите павета в столицата.
Никой не се сърди на „Позитано“ 20 че им е криво заради изборния резултат. То няма как и да е другояче след шута в задника който отнесоха на 25-и май. Като си влязъл в боя следва да очакваш шамарите – ядеш повече, насиняват те, ставаш и продължаваш. Така постъпват мъжкарите, така действат и отговорните политици.
Каквито доказаха, че са в Движението за права и свободи. Никой не може да отрече на Местан, че постъпи държавнически – с думи прости удържа си на обещанието. Защото каквото и да се говори политиката е резултатитивен спорт – идва вотът, по Конституция всички имаме право да гласуваме и каквото сабя покаже. Тримесечните протести в центъра на София бяха мерило, но не последна инстанция.
И тогава ДПС казаха: ако на евроизборите нямаме повече от половината мандати, ако сборът ни с БСП е по-малък от гласовете за десницата то кабинетът няма доверие, то Народното събрание няма доверие и отиваме на избори.
Вярно е, че социалистите не очакваха такъв развой , но те бяха предадени от своите избиратели и то не защото ги е домързяло да гласуват, не само защото видяха алтернативата в лицето на АБВ и Първанов. А по простата причина, че ръководството на БСП нагледно демонстрира как е склонно да се съюзи и с дявола само и само да чопне малко от баницата.
Това не се прощава в социалистическия лагер. Столетницата е партия, която е убивала и е била убивана. Партия правила преврати, хвърляла в концлагерите инакомислещите. Слуги на антихуманна и нечовешка идеология – но никога лизачи.
Да – масови убийци, да – терористи, да - в завера с Москва, но не и слабохарактерни лизачи !
Днес Станишев упорито отказва да си вземе поука и с последен агонизиращ опит на един провален женчо се мъчи да се изкара мъжкар. И да хвърли страната в хаос. Но няма да му се отвори парашута. Иначе пак излизаме по улиците и този път умните и красивите няма да са чак толкова красиви, нито пък кой знае колко умни.