Ден на страхливостта

Честит имен ден на празнуващите – именници, военни и жители на Русе. Всички те почитат деня на храбростта, денят в който Св. Георги демонстрирал нагледно как с едната воля и сила на човешкия дух можеш да надвиеш злото.

Уви, днес по нашите земи храбростта не вирее. Или поне не такава каквато искаме да я виждаме или очакваме с оглед славните традиции и героичното ни минало. Държавниците са страхливци, които се снишават докато отмине бурята. По пример завещан им от техния създател – тоталитарният диктатор Тодор Живков. За Станишев сега е по-важно да се прави на големия мъжкар и родител – пиар схема и стратегия измислена от орисницата на правителството „Олигарски“.

А всички знаем коя е тя – същата взела милиони от бъдещия си съпруг докато той бе на власт. Нещо като схемата „батко и братко“, покровителствана от БСП и премиера Станишев. Само че в тази игра залогът се оказа доста по-голям, а именно – овладяването на държавата и механизмите на властта чрез конструиране на паралелна реалност с помощта на семейните вестници, собственост на ортака Пеевски.

Така стана възможен „Костинброд“, по този начин вече година управлява избраният с измама турскочервен кабинет „Олигарски“.

Думата „управлява“ е твърде силна, но да речем че следва да се придържаме към конституционните норми – по буквата на закона министрите и разтурващият седенката са призваните да властват из изстрадалите 111 хил. кв.км.

И да защитават националните интереси! Защото те се провалиха във всички останали сфери: обещаха АЕЦ „Белене“ – няма; обещаха премахване на „плоския данък“ – лъжа; щяха да гарантират работа на младите – да ама не!

Поне големият международник Вигенин и президентът на ПЕС Станишев да бяха поработили малко на международното поле – уж това го разбират. И слепият вижда, че геополитическият пъзел се размества, че съвсем скоро ще бъдем принудени да се съобразяваме с новите реалности. И ние като член на ЕС, населяващи най-конфликтната от историческа гледна точка земя на европейския континент, сме длъжни да заемем адекватна и прагматична позиция. Абе, по-добре каквато и да е, ама позиция, отколкото да се снишаваме, докато отмине бурята. Но социалист костюма си мени, мисленето – никога.