Тук милиард, там два...

Финансовият министър казва, че кога ще вземе нов заем зависи от състоянието на световните пазари. Иначе казано, ни уведомява нас, които ще плащаме дълга, че трябва да следим борсите, и щом конюнктурата стане благоприятна, да сме наясно, че касовият апарат вече щрака, за да фиксира левчетата, които всеки, от стареца до пеленачето, почва да дължи. Стотиците, хилядите левчета... Мимоходом идва и обяснението за какво ще идат взетите пари. Сметката надхвърля и най-мащабните ни представи. Впрочем, хубаво е да кажем, че към днешния ден тази сметка отива общо на 4,4 милиарда – повече от най-смелите мечти на кабинета от миналото лято.

Нито стотинка от тези милиарди не отива за инвестиционни проекти, нито пък за осигуряване на реформи в икономиката. Нещо повече, дори за любимата мантра на управляващите, “реиндустриализацията”, не е предвидено да се харчи. С други думи, смятаме да ги изядем, докато разчитаме преди това те да не ги излапат.

Помним милиардния заем, който същото правителство тегли миналото лято, и протестите тогава. Сега, дори преди да са довели петното, шамара и гергова да контрапротестират, вече ни облъчват с посланието, че съдбата на децата ни зависи от състоянието на световните пазари. Наистина, приказката, че каквото и да ти говорят става въпрос за пари, е очевидно вярна. В случая – за милиарди, които ще имаме да плащаме, ако си мълчим.