Последен валс или нова надежда?

Два дни след празника на жените, най-женският месец ни изненада с изненадваща проява на слизане сред масите на твърде женствените и свениливи иначе властимащи. Олигарски и подкрепящите го лидери на БСП и ДПС свикаха медийните си клакьори за да поизлъскат заедно твърде пострадалия, че даже липсващ, имидж на дошлото след пошла изборна измама българско правителство.

По време на порно мероприятието, за което продуцентите на „Спайс платинум“ и други еротични канали биха завидяли искрено, се даде очакваната заявка за масово купуване на гласове месец преди евроизборите. Според Станишев и Местан българският народ е проста рая, купуваща се лесно подхвърляйки й 20-30 лева за Великден. С които я си набави две кила агнешко, я – не, ама това е друга тема.

Всъщност, председателят на ДПС няколко пъти натърти, че давали още няколко хиляди евро...познайте къде и за какво? Ами в районите на турската партия, на уж млади фермери. И кои ще се окажат в последствие въпросните ударници на селското стопанство? Естествено, че същите дейци на младежкото (а и не само) ДПС.

Наглата и безочлива демонстрация на управляващите бе съпроводена от шествие по жълтите павета, целящо да внесе в ЦИК необходимите подписи за провеждане на национален референдум за промяна на избирателната система. Едните хвърляха мъгливи обещания, а другите действаха. Едните прозрачно признаваха, че ще крадат в полза на своите, а другите – поискаха прозрачно всички да си дадат мнението – включително БСП и ДПС. И те са граждани все пак.

Често критикуваме представителите на „Реформаторския блок“, но вчера те показаха, че понякога могат да проявят капка здрав разум, разбирайки че „Съединението прави силата“. До преди седмица Радан Кънев, вслушвайки се в гласа на ментора си Костов, отсичаше без колебание протегнатата от Борисов ръка.

Само че и на слепците и глупците стана ясно, че без ГЕРБ десните са най-обикновени политически маргинали, с електорална тежест съпоставима с Янето и Ковачки. Дясното ветрило е единственият изход за измитане на турците, червените и техните кукловоди от политическата сцена. Последен шанс за изстрадалия десен избирател, или последен валс за неговите лидери.

Които са изправени пред последния възмжен отбранителен рубеж. Ножът е опрял до кокала, а от тях зависи дали септември ще бъде май, дали Рубикон ще е преминат или ще се удавят на края на Дунава.