Защо няма място у нас за творците?

За първи път една от най-четените авторки не присъства на панаира на книгата. Отказа се и се извини чрез статуса си във Фейсбук на читателите, които очакваха с нетърпение срещата си с нея. Тя обясни, че по този начин изразява позицията си срещу несправедливо организирания първи литературен фестивал в България.
Всеки българин може да изброи имената на известните и познати български автори. Нейното име - Людмила Филипова е неизменна част от този списък, но по-важният въпрос е защо сега е пренебрегната и "неволно" пропусната като гост на важно събитие?
Кой открадна идеите й, но я забрави? Дори сред обещанията на част от организаторите, че тази грешка повече няма да се повтори, това ли е стимулът да твориш в България, а да не абдикираш в чужбина, където ще получиш заслуженото уважение?
Преди година и половина известният писател Людмила Филипова влага много усилия и труд, за да реализира идеята за провеждането на Първия международен литературен фестивал/форум в България по инициатива и с подкрепата на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов. В продължение на 3 месеца Филипова описва необходимия бюджет, стратегия, организация, хотели, зали, открива доброволци, автори и преводачи, за да изпълни казузата. Обсъжда идеята с представителите на Асоциация на българската книга и с изявени писатели. Рашидов вече не е министър. Идеята явно е открадната и реализирана, но от друг човек. Людмила Филипова не е поканена, дори като гост сред присъстващите автори на Първия международен литературен фестивал в България. Изглежда, че не е обидена за това, че друг се е възползвал от нейните идеи.
Нейният коментар е: „Радвам се, че някой го е направил, аз и без това имам много работа и не ми бе лесно да положа основите за 3 месеца”.
Но е обидена поради факта, че никой от писателите-организатори някак не се е сетил да я покани поне като гост, като един от най-четените български автори, при това на реализирането на каузата, за която се е борила самата тя!
Нямаше да разглеждаме този случай, ако той беше единичен.

При сегашните управляващи обаче става въпрос за практика и то не в един сектор, а – във всички - от администрацията, през медиите, та чак до литературата! Пренебрегнати са много други известни автори, защото някой ги дели на наши и чужди. Защо няма място за всички стойностни автори? Кой има интерес от така създалата се ситуация и не губим ли всички ние, които искаме да четем българските книги?
„Докога писателите ще си пречат и ще се „мерят” кой е по-голям?" , пита Людмила. „Докога ще си завиждат за тиражите и изявите, докога ще има 10 писателски съюза и какви ли не алтернативни формации и групички. Една добра книга се чете за 3 дни, а посредствените се захвърлят за половин час. Годината е 365 дни, има място за всички, вместо тайно да се плюят”, възмутена е тя.
Едуард Морган казва, че „Книгата е единственото място, където можете да наблюдавате крехка мисъл без да я счупите или да срещнете експлозивна идея без страх, че ще избухне в лицето ви. Тя остава едно от малкото райски места, където човешкият ум може да получи едновременно провокация и уединение”. Кой обаче се опитва да гони реваншизъм в сегашната политическа ситуация и в тази сфера, за да пропагандира идеята за страх и от книгите, и от това да поканиш доказал се и обичан се автор на събитие – символ на българската книга?