Спам в училище

От няколко години всяко поредно образователно министерство се опитва да европеизира образованието

Няма документ, сътворен от просветните чиновници, в който по някакъв повод да не се опираме на европейски изисквания, стандарти и компетентности.

На пръв поглед звучи много хубаво - училището ни наистина е далеч от европейските, поне що се отнася до резултатите от международни допитвания. На практика обаче измеренията на досега с Европа за повечето учители засега се изразяват предимно в повечето бумащина, която трябва да отмятат. При това до степен, в която това вече започва да пречи на тяхната пряка работа - преподаването.

Казах бумащина само защото не знам каква дума да използвам за електронната версия на въпросното занимание. Може би най-подходящата би била спам - защото повечето от нещата, които учителят трябва да свърши в нета, всъщност не са нужни никому. И при това го отдалечават от пряката му работа да научи учениците си на нещо.

Неотдавна позната учителка се опита да ми изброи всичко, което трябва да свърши във времето, когато не е в класната стая. Електронен дневник, хартиен дневник, материална книга, лично портфолио. Плюс портфолиа на учениците, чийто класен ръководител е. В допълнение - писане на проекти и отчети за тях, ако случайно вземе да ги спечели и се налага да ги изпълнява.

Вместо да се опита да повиши интереса на децата към недолюбваната математика, търсейки и измисляйки по-интересни задачи от тези в учебника (за да я нарекат иновативна), се налага да трупа документи, които едва ли някой ще прочете. Защото повечето от тях наистина не се четат. В крайна сметка, след като имаме електронен дневник, може би е време да направим нещо по въпроса за раздялата с хартиения? Вместо учителят да пренася на две места една и съща информация, той може да свърши нещо доста по-полезно. Не е ясно и защо трябва да попълва абсолютно ненужни графи в прословутото портфолио - там например има цели раздели, посветени на мисията на учителя, от които никой няма нужда.

Директор разказваше, че от нямане какво да напишат в тези графи учителките най-често го избиват на патриотизъм и обясняват колко обичат България и искат да възпитават в същото своите ученици. Вероятно има някакъв подобен образец, който всички преписват, знам ли... Знам обаче, че въпросното портфолио дори не се използва като някакъв вид предимство при кандидатстването за работа, така че всички директори го изискват от учителите с единствения аргумент "От инспектората казаха".

Учителите вече са по-ангажирани да качват снимки, детски рисунки и родителски препоръки, отколкото да общуват със същите тези деца и родители. Правенето на "проекти" по начина, по който се въвежда на много места, всъщност не учи децата на абсолютно нищо. Освен на копи-пейст. Затрупаха учителите с абсурдни изисквания да не преподават по традиционния начин и да попълват измислени документи, от които самото ни образование няма кой знае каква нужда. На път са да ги превърнат в чиновници като джипитата, чиято основна задача напоследък е свързана с писане, а не с прегледи на болните. Може да е ретроградно, но всичко това ме кара да си спомня с носталгия за някои мои учители, които с тебешир и черна дъска успяваха да приковат вниманието ни за цели 45 минути, без да вадят зайчета от цилиндър.

Да, децата сега са много различни и имат достъп до информация от много повече източници, но все още могат да бъдат заинтригувани, ако учителят е добър. Навремето също натискаха учителите да модернизират образованието чрез прожектиране на различни материали и въпреки всичко си спомням в много по-голяма степен за преподаватели, които са ме омагьосали с начина си на говорене и харизмата си. Ако на учителя не се пречи и не му се вменяват безкрайни чиновнически задания, може би той все пак ще се върне към основната си задача. Да научи децата на нещо, което те наистина ще започнат. Не на нещо, което просто ще стане част от поредното им електронно досие.

 

Стела Стоянова, standartnews.com