Атентат, взрив, потоп, земетресение, нов президент... и поводи за гордост

Остават броени часове до края на 2012, година, изпъстрена с купища събития, белязали я с трагедии, атентати, трус, потоп... и малко поводи за гордост, но от сърце.

В следващите редове ще направим опит да оплетем в едно новините на отминаващата си година, оставили траен отпечатък в съзнанието на всеки един от нас.

Януари ще запомним с клетвата на новоизбрания президент Росен Плевнелиев, който наследи на поста домувалия два мандата на "Дондуков" 2 – Георги Първанов.

"Ще работя за растеж, ще работя за заетост, ще работя за справедливост и ефективно правораздаване в интерес на гражданите, ще работя за балансирано развитие на регионите, за по-добра бизнессреда, за повече инвестиции, за образование, за иновации, за България с модерна инфраструктура, за културното и духовно развитие на нацията, за държава с репутация и добро име в този глобален свят", остават му още четири години до края на мандата, за да видим доколко от обещаното е станало факт.

Вторият месец от годината доведе след себе си потоп. На 6 февруари сутринта скъсаната стена на язовир "Иваново" заля село Бисер и погуби десет българи.

Дни по-късно България окончателно погреба ACTA, а месец след това същото стори и цяла Европа.

Март и април сякаш бяха месеците на спокойствието, за да дойде онази майска утрин на 22-ри, когато малко, малко след 3 сутринта – трус с магнитуд 5,8 разбуди България. Няколко секунди страната се люля, а впоследствие разбрахме, че епицентърът на земетресението е в Перник. За щастие се размина без жертви, но разрушенията и тъгата на хората по загубените им домове остава и до днес. Много обещания останаха просто обещания.

На 5 юни мощен взрив на боеприпаси край Петолъчката ужаси жителите на близките села. Трима работници от фирма "Берета Трейдинг" загинаха, а 18 човека бяха ранени.

Юни повлече и тоталната забрана за пушене на закрито. Макар и не толкова драматична новина за непушачите, но за пушачите – ад. Месеци наред лобизъм сред депутати и министри, за да се стигне отново в първоначална фаза – забраната остава, поне засега.

През юли десетки пожари обхванаха планините в страната. Най-драматичният и дълго тлеел обаче бе този на Витоша. Цяла седмица гледахме как стотици доброволци и едва два хеликоптера се мъчат да изгасят огнените езици на Бистришко бранище. За щастие огънят бе погасен, добре че и дъжд заваля.

18 юли, 17:23 часа, автобус бе взривен на летището в Сарафово. Цяла България изтръпна от ужас.  За първи път страната ни стана мишена на международния тероризъм. Камикадзе с бомба в раницата си отне живота на шестима – петима израелски туристи и българин, шофьорът на автобуса, 35 еврейски туристи пък бяха тежко ранени. Месеци наред чакаме да разберем чие дело е гнусният кървав акт. Дали ще дочакаме обаче?

Главата на Българската православна църква си отиде от този свят сутринта на 6 ноември в Правителствена болница. Дядо Максим почина на 98-годишна възраст от сърдечна недостатъчност. След кончината му започнаха боричканията сред митрополитите кой да овладее трона му. Гнусно и грозно съревнование с вадене на кирливи ризи. Догодина ще разберем на чий най прилягат патриаршеските одежди, а и короната.

2012 ще запомним и със спирането на проекта за втора АЕЦ у нас, тази в "Белене", свикването на референдум, първият в демократичната ни стория, както и с подписването на договора за газопровода "Южен поток".

Ще я запомним и със скандалите в съдебната система – изборът на нов ВСС, казусът с кандидатурите за Конституционния съд, както и с въпросителните около избора на нов главен прокурор.

Годината бе белязана и от смъртта на няколко от големите български актьори. Само преди дни от този свят си отиде великият Георги Калоянчев. Актьорът Георги Черкелов почина на 18 февруари, а на 26 януари се простихме с Коста Цонев. Напусна ни и Ангел Георгиев-Ачо. На 18 април в Правителствена болница почина Наум Шопов. На 23 април, само няколко месеца след като навърши 80 години, почина големият български режисьор Хачо Бояджиев. Писателката Свобода Бъчварова пък издъхна на 27 юни. От този свят си отиде и режисьорът Младен Киселов.

Макар и малко, но от сърце. Поводите ни за спортна гордост се броят на двете ни ръце. На Олимпиадата в Англия си тръгнахме само с едва два медала – бронзът на Тервел Пулев в бокса и сребърният медал на Златната Станка – многократна световна и европейска шампионка по борба. Братът на Тервел – Кубрат обаче гордо развява българското знаме по света. На професионалния ринг боксьорът ни не познава загубата, от 17 срещи има 17 победи. От най-голямата му победа го дели само Владимир Кличко. Да му я пожелаем.

А ние да си пожелаем догодина кризата да си отиде и късметът да преследва България. Щастлива и мирна да е новата 2013 година!