Досиета и лобита се борят в църквата, а миряните къде са?

След 4 дни на скръб България се сбогува със своя духовен лидер патриарх Максим. Водачът на Българската православна църква ще бъде погребан в Троянския манастир, в непосредствена близост до своето родно място Орешак. Точно чудотворната икона на Света Богородица Троеручица в самата църква на манастира.

Повече от ясно е, че с кончината на патриарх Максим дойде края на една епоха в Българската православна църква, продължила 41 години. Епоха, преминала през трудни периоди на атеизъм и разкол, но в крайна сметка запазила единството на църквата. Поне привидно.

Дали наистина църквата е единна ще разберем съвсем скоро, когато различните лобита кръстосат шпаги, за да бъде избран новият глава на БПЦ. А картинката определено е интересна и, да не дава Господ, можем да станем свидетели на такава църковна битка, пред която и политическите да бледнеят.

Защото от 15 митрополити, ръководещи епархиите на Българската православна църква и кандидати да заемат патриаршеския престол (всъщност след смъртта на патриарх Максим те вече са 14), само ловчанският митрополит Гавриил, доростолският митрополит Амвросий и най-младият владика  - пловдивският Николай, не са били сътрудници на Държавна сигурност. Така поне твърдят официалните данни от Комисията по досиетата. Към тази бройка добавяме и починалия дядо Максим, който също не е имал вземане – даване със службите.

Ето и първата конфликта точка – ще има ли България патриарх, сътрудничил на ДС и ковладил ближните си. Една тема, която е чувствителна за цялата държава, какво остава пък за хората на вярата, които трябва да са най-чистите и непорочни в тази страна?!

Втората конфликтна точка е доста странична за обикновените вярващи, за които е съвсем естествено църквата да служи само и единствено на Бога, а божиите служители да са смирени и да не са подвластни на странични емоции.

Е, не е тайна, че и във вярата има известна политика и т.нар. лобита, които у нас са по-известни като руско и гръцко. Според запознати с църковните дела най-върлите представители на гръцкото лоби са Неврокопският владика Натанаил и Варненският Кирил. Руските интереси пък отстоявали Великотърновският владика Григорий и Видинския му колега Дометиан. Може да отчетем и една по-нова и „модерна” линия в църквата, която е по на „ти” с обществения живот и бизнеса. Нейните представители са Старозагорският владика Галактион и Пловдивският Николай. Така че борбата и на този фронт ще е жестока, а натискът отвън вероятно също ще бъде по-силен от всякога.

Кой ще бъде следващия патриарх на България предстои да разберем вероятно в началото на март 2013 година. Но всъщност още по-важен е въпросът накъде ще тръгне православната ни църква с новия си водач.

Патриарх Максим имаше тежката задача да съхрани църквата в годините на масово налагане на атеизма по време на комунизма, а след това трябваше да брани единството й от своите събратя, жадни за реформи. И ако приемем, че в този период основната роля на църквата е била запазване на вярата и единството, то през последните години духовенството остана пасивно за случващото се в обществото.

Като цяло можем да отчетем няколко анатеми на Пловдивския митрополит Николай към „разврата” на Мадона и гей парадите, изявеното желание за изучаване на религията в училище и... май дотам. За сметка на това висшето духовенство се прочу със скъпи часовници, коли, футболни пристрастия и раздаване на архонтски титли. Все неща, които отблъснаха още повече хората от лоното на православната ни църква.

Така че след избора на своя нов водач, БПЦ трябва да се отвори и да погледне по-смело към обществото. Да разбере и усети проблемите му и да започне да бъде активна част от поне духовното им решаване. Да се превърне в истински духовен водач, а не само в морален съдник, който маха заплашително с пръст и казва „не правете така”.

Защото всеки човек има нужда от вяра и няма нищо по-логично от това да я потърси в храма. А в днешното ”модерно” време на разделение и безверие тази упора е още по-необходима от всякога.