"Единство" с фракции и домогвания не се постига

Много странно тълкува вътрешната опозиция в Съюза на демократичните сили думата "единство". Това с фракции не се постига.

Паническото тичане към съюз с някого издава липсата на доверие в собствените сили. Защо Съюзът на демократичните сили трябва да се пришива към друга политическа формация, и то именно такава, която вече го е напускала?

Истината е, че всяко следващо отцепване и отлюспване, независимо с каква благовидна дреха е облечено, обезсилва партията. Оределите избиратели на автентичната десница са отвратени от фракционерстване и със сигурност ще забият последния пирон в ковчега на синята мечта. Онази, която събра един милион на Орлов мост.

Да, уставът дава право на вътрешни течения, но учредяването им именно в този момент не е удачно. Поради една проста причина – то ще даде ясен знак, че Съюзът на демократичните сили се разпада. И че панически търси силно рамо, на което да се облегне.

И друго – освен, че ще покаже слабост, едно коалиране с формацията на Иван Костов ще даде началото на нови договорки при реденето на листите. На нови квоти, на нови обиди – защо не това синьо, а другият му нюанс ще води в еди-коя-си община.

В крайна сметка не само редовият избирател на автентичната десница, но дори и активистите й, почувствали се засегнати от едно или друго квотно разпределение, ще останат демотивирани. И ще гласуват "с отвращение", по думите на Командира. Този сценарий го пробвахме миналата година и той не се превърна в хит.

Ако заложат на него и сега, със сигурност цялата публика ще остане с убеждението, че "аварите" са разбити. Че цялата енергия на партията е била впрегната за няколко места в парламента. Твърде жалка цел, която не им отива!

Затова има крещяща нужда от спокойствие, спестяване на обидите и самочувствие във всяко от действията на новото ръководство на СДС. Ако го направят, след 9 месеца ще се роди новата синя мечта.