Легенди и факти за Коледа

Велико Търново Лайф

23-12-2020, 08:00

Снимка:

pixabay.com

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

За всички почитатели на интригуващите истории, витаещи около един от най-обичаните празници - Коледа, ще ви разкажем няколко легенди и факти, за някои от които, може би, ще възкликнете: "Хм, никога не съм знаел това".

Коледните традиции се развиват в продължение на 2000 години, но от началото на 19-ти век празникът става изключително важен.

От Сатурналии към Коледа?

Произходът на Коледа датира още от езически времена, по времето на римското управление, когато хората, изповядващи други религии, са били преследвани. Приблизително по времето на Коледа римляните отбелязвали празника на Сатурния, който чествал римския бог Сатурн, а светият венец е бил традиционен подарък по време на фестивала. За да сигнализират на други християни, че домът им празнува Коледа, християните закачвали тези венци на вратата и в къщите си, за да не бъдат преследвани. Когато Римската империя приема християнството, много от тези традиции са пренесени на празнуването на Коледа.

Въпреки че Коледа празнува раждането на Исус Христос, в Библията не се споменава за 25 декември. Повечето историци всъщност вярват, че Исус е роден през пролетта, а не през зимата. 25 декември се приема за негов рожден ден чак през трети век. Някои историци твърдят, че датата всъщност е била избрана, защото съвпада с езическия фестивал Сатурналия, който почитал земеделския бог Сатурн с празнуване. Римляните украсявали с дръвчета със свещи своите домове и си разменяли подаръци по време на тържествата в чест на бог Сатурн.

Коледа се празнува навсякъде по света. Всяка една държава има своите традиции и обичаи, своя начин да отпразнува Рождеството на Божия син. Навсякъде обаче неизменна част от празничните дни е украсената Коледна елха. Традиционно коледната елха се украсява за 24 декември и украсява дома до 6 януари.

Историята на коледната елха е дълга и оспорвана. Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай.

Макар да се смята за християнска традиция, тя за пръв път възниква в Древен Египет, където са били украсявани палмите. Египтяните вярвали, че зимата е период, през който върховният бог Ра е болен и слаб, поради което заявявали подкрепата си като украсявали дръвчетата. За тях това било символ на триумфа на живота над слабостта, немощта и смъртта.

По-късно германските племена използвали украсени вечнозелени клонки, за да отпразнуват дара на светлината, който чествали около 21 декември (най-късият ден в годината). Дълго време се ползвали само клонки, докато през 1597-а година Бременското занаятчийско сдружение украсява за пръв път вместо само клонки цяла елха. През 1605-та година и в Щразбург се появяват няколко украсени елхички. В началото по клонките им висят плодове и зеленчуци.

Традицията с украсата на коледната елха в домовете от Германия тръгва из целият свят.

В Англия коледната елха се свързва първо със кралица Виктория и сватбата й с принц Алберт, който бил германец. През 1841 година той украсява коледна елха в замъка Уиндзор, за да му напомня за неговият роден дом. Украсата на коледната елха все още била домашно приготвяна. Младите дами прекарвали часове, докато изработвали декорацията на елхата.

През 1850 година започва фабричното производство на украса за коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки и хартиени гирлянди. По това време започва навлизането на коледната елха и в останалите европейски страни. Някои от тях като средиземноморските все още не възприемали напълно този символ.

Коледната елха може да се проследи и от брака на кралица Виктория с принц Алберт, който е роден в Германия. През 1848 г. е публикувана рисунка на кралското семейство, празнувайки около украсено коледно дърво. Това се превръща в мода на богатите на Острова и след това се пренася по всички домове.

От Германия тръгва и традицията елхата да се украсява с играчки и светлини, а също и под нея да се оставят коледните подаръци. През 1870 година по време на Френско-пруската война крал Вилхелм, по-сетнешният кайзер, празнувал победата си над Франция във Версай пред украсено със свещи коледно дърво. Щом кралят празнува така, то ще е за добро, казвали си хората и започнали да следват неговият пример. Постепенно коледното дръвче се превръща в център на семейния празник.

През годините украсата ставала все по пищна. Първоначално орнаментите били сфери, направени от стъкло и са били наричани "вещерски топки". Топките на вещиците се окачвали на прозорците на къщите с ярки цветове, които ще привличат и след това уловят вещиците и тъмните духове. Няма сведения защо тези топки са били поставяни и на дървета, но се твърди, че идеята е била да се прогонят лошите духове на светлия празник.

А що се отнася до избора на вечнозелени дръвчета - той не е случаен и символизира вечния живот и вярата в Бог. Звездата, която обикновено се поставя на върха на елхата пък, символизира пътеводната звезда, показала пътя на тримата мъдреци при раждането на Исус Христос, а най-често използваните цветове за коледна украса са червеният и златистият.

Легенда за елхата

Имало едно време беден дървар, който живял със семейството си в дън горите тилилейски. Една вечер, както всички били на масата и ядели оскъдната си вечеря на вратата се почукало. Като отворили, видели, че вън стои дете - малко, с мръсни и дрипави дрехи. Поканили го в дома си, дали му от своята вечеря и го поканили да спи при тях. Преди да заспят дърварят и семейството му се помолили детето да намери топъл дом и семейство, за да не скита само по света. На другата сутрин се събудили от най-красивото пеене, което били чували някога. Като погледнали навън, видели момчето заедно с цял хор от ангели да пеят коледни песни. Момчето не носело парцаливите дрехи от предната вечер, а било облечено с великолепна роба, която блестяла на слънцето. То се обърнало към дърваря и семейството му и им обяснило, че е Божият син, Исус Христос и че това е подарък за тях за добрината, която са сторили. Той откъснал един клон от дърво и го посял. Казал им: "От този ден нататък това дърво ще ражда в изобилие дори и през зимата". Докато говорел, клонът се превърнал в голямо и красиво дърво, отрупано с плодове.

От Свети Николас до Дядо Коледа

Легендата се ражда в Европа през IV век, когато живял добрият епископ Николас от Мира, който сеел доброта, обич и щедрост по земята. За него се говорело, че нощем яхвал белия си кон и тайно правел подаръци на хората. Дрехите, които носел били епископско червени и носел жезъл. Неговите човеколюбиви жестове станали познати на хора в цяла Европа и децата го познавали като човек, който раздава само хубави неща. Когато умрял на 6 декемрви, той бил погребан в Италия и в негова чест била издигната църква. Скоро този ден се превърнал в празник на даряването и щедростта. В крайна сметка образът на Свети Николас се превръща в митологична фигура, която символизира доброто, властващо над злото.

В исторически извори от средата на XVI век има сведения, че в Германия и в Холандия хората вярвали, че свети Никола носел подаръци на прилежните, смирени и послушни деца - "ябълки, орехи и бадемови ядки", както и дрешки и полезни предмети за бита

В една от легендите за него се казва, че името му Santa Claus идва от децата, които говорейки набързо не успяват да изговорят добре Saint Nikolas. В днешни дни митът за него представлява сбор от истории - някои реални, а други - измислени. Върху легендата за Дядо Коледа са оставили отпечатък всички култури, които имат досег нея.

Легендата за коледния чорап

Известна още като Легендата за благородника и трите му дъщери, тази легенда също датира от IV век като достига до нас благодарение на един епископ, който има най-голяма роля върху налагането на фигурата на Дядо Коледа (или Свети Николас) в коледните традиции на християнския свят. Според легендата, навремето в Италия живял богат благородник, който след смъртта на съпругата си пръснал цялото семейно богатство. Дошъл ден, в който трите му дъщери трябвало да се омъжат, но благородникът нямал пукната пара за подаръци, чеиз и пари за дъщерите си. Това много го натъжавало. Трите момичета трябвало сами да приготвят храната, да чистят дома и да перат дрехите си. Една вечер, след като изпрали и прострели чорапите си на перваза на камината, за да изсъхнат, те си легнали. Огънят в камината догарял. И в този момент къщата на благородника била посетена от добрия светец Николас, който бил научил за злощастната съдба на семейството. Когато надникнал през комина и видял чорапите на камината, той решил да направи добрина. Бръкнал в пазвата си и извадил от там три малки кесии, пълни с жълтици. Хвърлил ги надолу през комина, а те паднали точно в чорапите на девойките. На другата сутрин, момичетата станали и намерили чорапите, а в тях - подаръците от Свети Николас. Те вече имали пари да се оженят - и скоро това се случило и с трите. А баща им заживял щастлив и се радвал на децата и многото си внуци.

Ето откъде идва традицията децата от католическите семейства да закачат чорапи на камината или да получават такива, пълни с коледни лакомства на празника. Това е само една от добрините, които Свети Николас направил по време на живота си и затова е много обичан и уважаван в цяла Северна Европа, а от там и в Съединените Щати и целия останал свят.

Легендата за коледната свещ

През Средновековна Европа една голяма свещ е горяла непрекъснато до Дванадесетата нощ, за да напомня за идването на тримата влъхви (Кралете, дарили първите дарове на Исус). Във Викторианската епоха свещите представлявали добрата воля към хората с трудна съдба и били поставяни на прозорците, за да ги осветяват между 25 декември и 6 януари, за да помогнат всеки беден и гладен човек да намери пътя до топъл дом и храна. Коледните свещи са и част от някои нехристиянски вярвания, като например, че пламъкът на свещта има силата да прогонва зли духове по време на най-тъмните дни на годината.

Хората в Норвегия вярвали, че коледните свещи не трябва да загасват на Коледа, защото това било знак за лоша съдба, която чакала семейството в този дом. Други легенди разказват, че светлината от свещите на прозорците насочват детето Христос, докато то се лута от къща на къща на Бъдни вечер в търсене на подслон за нощта. Затова никой странник не бивало да бъде отпращан в тази вечер.

Традицията да се палят свещи върху елхата вкъщи започва в Германия. За германците свещите символизират звездите, а традицията скоро е пренесена и в Америка. В днешни дни, особено на Коледа звездите символизират посланието на празника. Свещите, горящи на прозореца осветяват пътя на Исус Христос и показват готовност за подслон на всеки скитащ странник.

Легендата за имела

Бладур бил богът на светлината, пролетта, чистотата и красотата. Той бил синът на Фригга, норвежката богиня на любовта и брака. Балдур често бил спохождан от кошмари, че животът му е застрашен. За да го предпази, Фригга обикаляла всички богове и естествени природни сили като огън, въздух, земя и вода ги молила да й обещаят, че няма да сторят зло на сина й. Но забравила да говори и с имела, който смятала за прекалено незначителен, за да му отдава тази чест. Балдур имал един единствен враг - Локи - бог, за който се знаело, че върши злини срещу останалите богове. Когато Локи разбрал, че имелът е бил пренебрегнат, той наредил да бъде изстреляна стрела от имел в сърцето на Балдур. Така Балдур бил убит, а майка му останала с разбито сърце и изплакала много сълзи. Сълзите й паднали върху имела и се превърнали в перлени плодове.

Тъй като Фригга била обичана от останалите богове, нейните молби да му бъде върнат живота, се увенчали с успех. Тя била толкова щастлива, че вървяла надлъж и на шир по земята и целувала всички хора под белите перлени плодчета. Тогава казала, че имелът никога повече няма да бъде използван като оръжие и наредила всички, които седят под имел, да се целуват в обич и мир.

За имелът има много други легенди: в древни времена се е смятало за свещено растение, идващо от Рая и притежаващо мистични сили, защото расте без корени и не докосва земята. Смятало се, че имелът дава живот и предпазва от болести и смърт, насърчава любовта, носи щастие и късмет и установява мир.

Легендата за цветето коледна звезда

В Мексико има стара традиция да се носят цветя в църквата на Бъдни вечер в чест на детето Исус. Според легендата преди много време в малко планинско село в Мексико живяло момче на име Марио. Всяка година Марио виждал как хората отиват на църква на Бъдни вечер с букети свежи цветя в ръце. Марио не можел да си купи цветя, затова потърсил диви в полето, които да са останали въпреки студа и снега в планините на Мексико. Изведнъж чул глас, който го приканвал да откъсне дивите цветя, растящи в краката му и да ги занесе на детето Исус в църквата. Гласът повтарял, че и най-обикновеният подарък, поднесен с любов, е най-хубавият подарък на света. Марио послушал гласа и отнесъл зелените листа в църквата, а останалите деца му се подигравали. А за огромна изненада на всички в църквата плевелите се превърнали в разкошни червени цветя с ярко зелени листа. Марио не бил виждал толкова красиво цвете през живота си. Миряните в църквата, които станали свидетели на чудото коленичили пред цветята, а Марио разбрал, че най-хубавия подарък, който човек може да направи, е любовта към Исус.