Ангел Станков, известен с прякора Геле, направи име във футбола с екипа на Левски. Като футболист печели със „сините” по веднъж шампионската титла и Купата на страната. През пролетта на 1999-а води „сините” като старши треньор и постига забележителни резултати за един полусезон – 14 победи и един равен в 15 мача. Домакинското равенство с Литекс обаче се оказва решаващо и клубът от Ловеч вдига втора титла поред.

В интервю за Nostrabet, Ангел Станков прави интересен анализ за играта на Левски във Вечното дерби и разкрива спортно-техническите причини за загубата с 0:1 от ЦСКА.

Г-н Станков, защо любимият Ви Левски загуби от вечния враг?

– Причините са комплексни, като сред тях са липсата на опит, липса на физическа подготовка и технически брак. Допуснахме много грешки при разиграването на топката. Не я подавахме на точните места, подавахме я на ширина, което забавяше времето за атака.

Но и при ЦСКА след пропуснатата дузпа се получи спад в играта, а Левски не се възползва?

– Вярно е, но като цяло ЦСКА бяха по-бързи, по-агресивни и търсеха топката на скорост. Докато нашият бразилец, уж е юноша на Фламенго, но не търсеше топката на скорост. Паулиньо може и да е техничен, но играч като него ще е полезен, когато търси топката, иска да играе с нея, търси я на скорост, не на крак.

Колкото и да е бъркал Левски, как си обяснявате, че не създаде чисти голови положения?

– Нямаме човек пред гола. Робърта трябваше да е този нападател, но не се получава. Дори накрая като влязоха още нападатели, не ги търсехме, за да опитат да изравнят, а разигравахме по-назад топката.

Какво друго не Ви хареса в постната синя продукция?

– Левски не се движеше в пакет, липсваше близост между отделните линии. Не се прегрупираше бързо в атака и след това в защита. Нямаме и изявен плеймекър, тип Краси Балъков например, но то такъв няма и в другите наши отбори.

Как ще коментирате лекия гол, който „сините” допуснаха?

– Едно момче от нашите сбърка, като подаде успоредно топката назад, а всеки, който има елементарна представа от футбол, знае, че топката не се подава по този начин, защото се улеснява съперника.

Можеше ли някой да попречи на Али Соу да вкара, като го фаулира, дори с цената на червен картон?

– Защитникът до него не бе обърнат правилно. Той трябваше да се обърне на 180 градуса, за да го спре, което нямаше как да стане. Соу е много бърз, това би трябвало да е казано на разбора, но във въпросната ситуация ние му помогнахме да направи това, което най-добре умее.

Треньорът на Левски Славиша Стоянович справя ли се?

– Още не се е нагласил. Не е окомплектован тимът. Липсват му и контузени основни играчи, пандемията пък ни върна назад кондиционно. Имаме добри футболисти, които са играли само два мача.

Докъде ще стигнат ЦСКА и Левски напролет?

– ЦСКА докрай ще се бори за титлата. Докато при Левски, със свежите пари, които ще бъдат наляти в клуба и ако проведе пълноценна зимна подготовка, очаквам да влезе в шестицата, защо не и да завърши трети или четвърти.

За финал, Г-н Станков, близо 22 години по-късно, кажете какво се случи през онази пролет на 1999-а, когато бяхте треньор на Левски. Спечелихте 14 от 15-те си мача, направихте само равен с Литекс в София, но титлата отиде в Ловеч?

– Аз се бях завърнал от Сирия, когато ме поканиха за треньор на Левски. Парадоксът тогава е, че никой не искаше да става треньор на Левски. Причината е, че Литекс, освен че имаше 5 или 6 точки преднина, имаше и много силен отбор, в който почти всички бяха национали – наши и чужди. Но аз поех това предизвикателство и проведох много добра зимна подготовка в Албена. Дори играчите се шегуваха с мен, че дотогава са бягали за време само на трева, а под мое ръководство са бягали за първи за време на морския пясък. Но аз знаех, че само това е начинът – да сме в оптимална физическа форма. После имаха претенции към мен, че сме се затваряли и сме побеждавали понякога грозно, както и че заради тази тактика не сме успели да победим Литекс у дома. Но истината е, че не този мач, а комфортният аванс от есента на ловчанлии ги направи шампиони.