Бавенето на указа от президента е политическа игра и „даже издребняване“, смята бивш конституционен съдия

Проф. Пламен Киров: Промените в кабинета можеха да станат и без съгласувателната процедура между президента и МС

Като политическа игра и „даже издребняване в случая“ определи юристът и бивш конституционен съдия проф. Пламен Киров бавенето на президентския указ за освобождаването на Младен Маринов. Главният секретар на МВР трябваше да бъде освободен, за да стане министър на вътрешните работи. Указът, който трябва да направи това обаче стои неподписан от сряда.

Персоналните промени в кабинета можеха да станат и без тази съгласувателна процедура да предхожда гласуването в Народното събрание, заяви пред БНР конституционалистът.

„Проблемът възниква, че при положение, че Младен Маринов бъде избран за министър на вътрешните работи той ще съвместява едновременно функцията на един политически ръководител на министерството и заедно с това ще бъде главен секретар на МВР. Разбира се, това е едно състояние на несъвместимост. Затова Законът на МВР дава няколко основания за прекратяване на мандата на главния секретар и е посочено и „по искане на самия главен секретар“, обясни процедурата конституционалистът.

Такова искане е постъпило.

„Главният секретар се назначава по предложение на Министерски съвет с указ на президента. Тук е мястото, където трябва да се направи съгласуването. Само че тази съгласувателна процедура е насочена преди всичко към позитивното действие – назначаване на главен секретар. Може между президента и МС да има разногласия от гледна точка на професионалните и моралните качества на предложената кандидатура, но в случая имаме едно искане от главния секретар и в случая основанията и мотивите са без значение. Факт е, че е постъпило искане“, обясни проф. Пламен Киров.

По думите му, ако има решение на МС и то е изпратено с предложение Младен Маринов да бъде освободен от поста главен секретар, то трябва да бъде придружено със заявлението на Маринов, че иска да бъде освободен. Ако заявлението обаче не е приложено към решенията на МС, трябва да бъде изискано от президента преди подписването на указа, посочи проф. Киров:

„Не сме наясно дали такова заявление е приложено към документацията. Ако липсва, президентът е прав да не подписва“, каза той.

Според проф. Киров обаче става въпрос за  политическа игра и „даже издребняване в случая“.