ЕК: Очаква се стабилен икономически растеж в България

Инфлацията в България се очаква да се покачи до 1.4% през 2018

Темповете на растеж в еврозоната и ЕС през изминалата година надхвърлиха очакванията с продължаването на прехода от възстановяване към икономически растеж. Според оценките икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло, са отбелязали растеж от 2,4 % през 2017 г., което представлява най-бързият темп за последното десетилетие. Очаква се силните резултати да продължат през 2018 и 2019 г., като в еврозоната и ЕС бъде постигнат растеж от съответно 2,3% и 2,0%, съобщиха от ЕК. Икономическият растеж в България се очаква да остане стабилен, като Брутният вътрешен продукт нарасне с 3.7% през 2018 и 3.5% през 2019 благодарение на силното вътрешно търсене. Инфлацията в България се очаква да се покачи до 1.4% през 2018 и 1.5% през 2019г. в резултат на увеличеното търсене и ръста на доходите.

Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви, че европейската икономика се представя по-добре от очакваното, а интензивният растеж вероятно ще продължи и през следващата година. „Необходимо е да продължим усилията си, за да гарантираме, че ползите от този растеж ще бъдат усетени от всички европейци. Трябва да използваме сегашната възможност, за да увеличим устойчивостта на нашите икономики и да задълбочим Икономическия и паричен съюз”, добави Домбровскис.

От своя страна, Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, заяви, че икономиката на Европа започва 2018 г. в много добро състояние. „В еврозоната не са отбелязвани такива темпове на растеж още от периода преди началото на финансовата криза. Безработицата и дефицитите продължават да намаляват, а нарастването на инвестициите най-сетне става в значим мащаб. Икономическият растеж е също така по- балансиран, отколкото беше преди едно десетилетие, и ако приложим подходящи структурни реформи и отговорни фискални политики, той може да бъде и по-траен. Тази възможност за извършване на реформи няма да продължи дълго време – сега е моментът да вземем необходимите амбициозни решения за укрепване на Икономическия и паричен съюз”, коментира Пиер Московиси.

Сегашната оценка за растежа на БВП през 2017 г. от 2,4 % надхвърля предвижданията в есенната икономическа прогноза от ноември за растеж от 2,2 % в еврозоната и 2,3 % в ЕС. Прогнозният растеж за 2018 и 2019 г. на икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло също претърпя увеличение след ноември — от 2,1 % на 2,3 % за текущата година и от 1,9 % на 2,0 % за 2019 г. Причините са както силно изразеното въздействие на възходящата фаза на икономическия цикъл в Европа, където пазарите на труда продължават да се подобряват, а икономическите нагласи са особено положителни, така и по-голямото от очакваното активизиране на икономическата дейност и търговията в световен мащаб.

Силното търсене, високата степен на използване на капацитета и благоприятните финансови условия вероятно ще се отразят положително на инвестициите през прогнозния период. Очаква се същинската инфлация, която изключва нестабилните цени на енергията и непреработените храни, да се запази умерена в условията на бавно възстановяване от стагнацията на пазара на труда и все още слаб натиск за увеличаване на заплатите. Общата инфлация ще продължи да се влияе значително от цените на енергията и се очаква леко да се увеличи. През 2017 г. инфлацията в еврозоната достигна 1,5 %. Според прогнозите това равнище ще се запази през 2018 г., а през 2019 г. ще се увеличи на 1,6 %.

Рисковете за прогнозирания растеж остават до голяма степен балансирани. Възможно е икономическият растеж да надхвърли очакванията в краткосрочен план в съзвучие с положителните икономически нагласи. В средносрочен план високите цени на активите на световния пазар могат да се повлияят неблагоприятно от евентуална преоценка на рисковете и основните икономически показатели. Продължават да са налице рисковете с неблагоприятен ефект, свързани с неясния изход от преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС, както и свързаните с геополитическо напрежение и възприемане на по-национално ориентирани и протекционистки политики.

Предвид текущите преговори относно условията на напускане на ЕС от Обединеното кралство, прогнозите на Европейската комисия за 2019 г. се основават на техническо допускане, че статуквото в търговските отношения между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и няма връзка с текущите преговори в рамките на процедурата по член 50.