КНСБ: Основната причина за проблема с кадрите са ниските доходи

"Не е вярно, че бизнесът иска да внесе в страната нископлатени кадри от чужбина, с което да принуди и местните да работят за по-малко пари", обяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев пред Нова телевизия.

„Оценката в средносрочен план на Института за устойчиво икономическо развитие е от порядъка на потребност от 500,000 работници и служители”, каза той.

„Тази потребност няма да се реализира за месец или седмица, а в средносрочен план в близките няколко години”, заяви той.

„Те са нужни, защото тяхната липса задържа икономическия растеж. В момента най-острият проблем е недостигът на човешки ресурси. Той изпревари корупцията, административните прегради и по острота излиза във всички анкети. Това е в оценката на чуждите инвеститори и на международните институции”, добави председателят на АИКБ.

Васил Велев каза, че има недостиг не само на високо квалифицирани служители, но и на работници във всички сектори. „Няма как да продължим и особено да ускорим икономическия растеж, ако всяка година пазарът на труда напускат приблизително два пъти повече души, отколкото се вливат”, каза той.

Велев добави, че идеята на АИКБ е да се „внесат” преди всичко представители на българските общности в Украйна, Молдова и Македония.

Според президентът на КНСБ Пламен Димитров, основната причина за проблема с кадрите са ниските доходи. Той заяви, че двете спогодби с Украйна и Молдова за регулация на българите работещи там и гражданите на тези страни, работещи у нас, се провалят. „Към момента имаме единствената възможност да регулираме спогодба с Армения”, добави той.

„Дефицитният пазар на труда е факт от няколко години”, каза той, „имаме разлика в оценката на причината”.

„Аз съм дълбок песимист, че ако акцентираме на виетнамските инжинери или заварчици, ще запълним дупката в нашия пазар”, подчерта той. Той изрази съмнение, че украинските и други сезонни работници, които са били в България миналата година, ще дойдат отново.

„Пазарът на труда не е отворен”, каза от своя страна Велев, давайки пример, че за да замине за Полша на един украинец му трябват „няколко дни и 35 евро”, докато за България 300 евро и няколко месеца.

„Единствено Валери Симеонов прави енергични усилия да облекчи вноса, но има пасивна и активна съпротива от всички останали”, добави председателят на АИКБ.

Той припомни фактът, че безработицата е под санитарния минимум и добави, че „няма хора, които да искат да работят и да не могат да си намерят работа”. Според него, ако в България имаше достатъчно квалифицирани кадри, бизнесът нямаше да иска да внася украинци и молдовци. Той очерта виждането си, че вносът няма да повлияе негативно на заплатите, а дори може да се окаже положителен, тъй като ще спомогне за разширяването на бизнес дейностите. Той добави, че има по 40 кандидати за едно работно място от Украйна и Молдова.

Пламен Димитров не се съгласи и каза, че вносът на работници не е затруднен. „Ако искаме да върнем българите единственото решение е увеличение на доходите”, каза той.